Оформянето на хранителни навици и отношение към храната и храненето започва от най-ранна детска възраст. Ние, родителите, сме тези, които формираме предпочитанията на децата ни, техните навици, избори. Ние сме техните първи учители по хранене. Това каза хранителният терапевт и нутриционист Магдалена Пашова в предаването "Денят на фокус“ на "Фокус“. 

Храненето е заучено поведение, обясни тя. "То е умение, на което децата се учат, така, както се учат да ходят, да плуват, да карат колело. Това да се научим да се храним започва от захранването и продължава до втората-третата година. Тогава децата придобиват физическите умения как да манипулират с твърдата храна, за да могат да ядат такава. Едновременно с това обаче те развиват и вкусови предпочитания, учат се как да избират храна. За всичко това им влияем най-напред ние, родителите, с това, което се случва в домашна среда. След това идва яслата, детската градина, социалната среда извън дома“, обясни Магдалена Пашова. 

Взаимодействието на децата чрез игра е не само полезно, но и необходимо. "Децата в най-ранна детска възраст имат един начин да опознават света около себе си и той е чрез допир, чрез изследване, чрез пипане. Това се отнася и за храната. За да може децата да опознаят храната, за тях е важно да взаимодействат с нея. Това е нещо, което е добре по-скоро да насърчаваме, защото така ние им даваме възможност да се сближи с храната 

Много е важен личният пример на родителите с това какви храни слагаме на масата. Добре е тя да бъде разнообразна и домашно приготвена, да се елиминират доколкото е възможно пакетираните храни. Добре е да бъдат избягвани сладките храни, за да не се затвърждава предпочитанието, което децата така или иначе имат към тях. "По-добрият вариант е в ранна детска възраст да наблегнем на другите вкусове, за да им помогнем да изградят приемане и на тези вкусове“, посъветва хранителният терапевт.  

Статистиката показва, че всяко четвърто дете има проблеми с храненето, т.е. то е в някаква степен злоядо. "Злоядството е един широк диапазон от различни състояния, при които някои деца не ядат няколко храни, но има деца, които имат изключително лимитиран хранителен репертоар, ядат само няколко храни и в менюто им може да не присъстват цели хранителни групи, което вече влече риск от различни хранителни дефицити в бъдеще. Мнозина счита злоядството за поведенчески проблем, но в действителност причините са много по-комплексни. Много от тях датират още от ранна детска възраст и може да бъдат свързани с липсата на някакви хранителни, дъвкателни умения. Могат да бъдат свързани с изострена сензорика и храната да ги отблъсква, да им влияе по някакъв начин“, обясни Магдалена Пашова.  

Това са неща, които се преодоляват с правилен подход и търпение, допълни тя.