Маестро Камджалов за турнето "Етюди на Бъдещето": Това е трудът на живота ми
©
По думите му това никога не може да бъде повторено. "Това наистина е трудът на живота ми и човек може би се страхува, че не иска да повтори, да не го развали. Но успяхме да увековечим това чудо в един албум, който да е 58 минути 58 секунди. Този албум като една музикална приказна мистерия, свързана с генезиса на живота, пътя на човешката душа е нещо, което сега представям в различни български градове. И се радвам, че интересът е толкова голям. Искам да разкажа нещо, което трябва да бъде вербализирано в известен смисъл, защото се случва за първи път според мен в музикалната история. Има нужда от една вербална асистенция за навлизане в това чудо", допълни той.
Така го наричам. Да разкажат за този звуково-пространствен филм, който е красота, екстаз, тишина, мегапространство, свръхпространство в музиката. Аз винаги съм казвал, че аз меря качеството на музиката по качеството на пространството. За мен най-многомерните пространства в музиката, които досега съм познавал, са на Густав Малер и на Брукнер например, но без никаква скромност и мисля, че тук като пространствен, като извънземност, тези неща се даже надградени. Всички, които ще имат възможност да присъстват, ще си докоснат до това нещо. Животът е много кратък, има неща, които го белязват завинаги и остават историята. А това просто ще остане в историята, това е истината. Ако умра утре – аз съм щастлив", каза още Йордан Камджалов.
Той посочи, че хората замълчават. "Аз също не знаех как ще реагират, но едно умълчаване, все едно получават толкова много отговори. Без изключение аз казвам, че в основата на този проект стои човешкият ембрион – ембрион в буквалния и преносен смисъл. Ние сме толкова малки, даже не сме бебета, същинската култура, същинската цивилизация, още не се е появила, ние сме толкова малки. Там става въпрос за една звукова генетика, говоря аз, откъдето се ражда от генетичен материал при взаимодействие в мегаутробата на звука. Има едни неща, които наистина трябва да се обяснят, и те там звучат. И сякаш хората се свързват много дълбоко със себе си. Да, плачат, да, вълнуват се. Толкова имаме нужда да излезем от нашето ежедневие, от нашия бит, че може би това са едни острови на глътка въздух за душата", допълни маестрото.
Ива ДОЙЧИНОВА