През изминалите шест месеца, независимо от всички противоречия, МВнР продължи систематично да работи за намиране на решение по казуса за Република Северна Македония и за гарантиране на българските интереси. Това се казва в позиция на Министерството на външните работи на Република България по предложението на Председателството на Съвета на ЕС.

Министерството се ръководеше от разбирането, че няма как един единствен документ, независимо от неговото съдържание и форма, да отговори на всички изисквания на Рамковата позиция, на Декларацията на НС от 2019 г. и на заключенията на КСНС от 2022 г., а същевременно да бъде приемлив за държавите-членки на ЕС и за Република Северна Македония. На тази основа беше търсена възможност за урегулиране на отворените въпроси чрез няколко, взаимосвързани документа – Преговорна рамка, Заключения на Съвета на ЕС и Протокол от съвместно заседание по чл. 12 от Договора от 2017 г.

Нито един от тези документи самостоятелно не отговаря на българските изисквания. Като съвкупност обаче те биха могли да ги покрият. Основното предизвикателство е по отношение на фактора време. На този етап вече не съществува обективна възможност за изпълнение на заложените в Рамковата позиция краткосрочни критерии до края на Френското председателство на Съвета на ЕС. Възможно е до неговия край да има яснота относно следващите стъпки в процеса на европейската интеграция на Република Северна Македония с всички необходими гаранции за българските интереси и за правата на българите в съседната държава. Българската страна приветства конструктивния подход на Франция, която проведе срещи с всички български институции с отношение по темата и след продължителна работа прояви разбиране към позициите на държавата. Франция доказа не само своето приятелство с нашата страна, но и своята посветеност на процеса по разширяване на ЕС.

Същевременно, все още има определени аспекти в предложените проекти за Преговорна рамка и Заключения на Съвета, по които следва фокусирано да се работи за отстояване на българския интерес. Ключово е да бъде подписан и двустранният Протокол със Скопие.

При нормални условия и процедура, след постъпването на официално предложение от страна на френското председателство, Министерството на външните работи щеше да внесе в Министерски съвет получените документи и доклад по тяхното съдържание и значение. На тази основа, правителството в лицето на Министерски съвет, можеше да вземе решение или евентуално да внесе въпроса за обсъждане на пленарно заседание на Народното събрание. След взето решение от Министерски съвет и/или Народното Събрание, МВнР щеше да подготви официалната българска позиция за представяне на съответните формати на европейско ниво.

Понастоящем МВнР не може да изготви и да защити на тези формати официална позиция, защото няма решение нито на правителството, нито на Народното събрание. Със свое решение от 15.06.2022 г., Министерски съвет възложи на Постоянното представителство на Република България към ЕС да изпраща незабавно на Комисията по външната политика на Народното събрание всяко европейско предложение, което се отклонява от Рамковата позиция от 2019 г. Решено беше също и българските представители да не се произнасят по предложението, докато то не бъде обсъдено в Народното събрание.

В изпълнение на това, Постоянното представителсто на България в ЕС изпрати до комисията по външната политика предложените от френското председателство документи веднага след като бяха получени. Също така беше внесен и доклад на министерството за хода на преговорите и достигнатия в тях етап. В самия край на работния ден на 17.06 (петък), комисията поиска от МВнР и проекта за двустранен протокол. Същият беше изпратен веднага със съпроводително писмо, разясняващо неговото съдържание. Към 19:00 ч. в Народното събрание нямаше никой, който да може да входира тези документи. Министерството на външните работи е готово да внесе искания проект за протокол дори днес, в неделя, тъй като и в момента продължава да работи по този ключов за страната въпрос.

На този етап целият процес изцяло зависи от Комисията по външната политика на Народното събрание, която все още не е насрочила свое заседание по темата. Целесъобразно би било Комисията по външната политика незабавно да свика това заседание с участие на министерството, на което да бъдат обсъдени всички налични документи, да бъде формулирана консолидирана българска позиция и да бъдат определени последващите действия на българската дипломация. Отпимално би било, ако още преди това Министерски съвет изрази своето становище по този важен за страната въпрос. Ако това не се случи във възможно най-кратък срок, МВнР има мандат единствено да се придържа към Рамковата позиция, Декларацията на НС от 2019 г. и към заключенията на КСНС от 2022 г., на които предложеният проект на Преговорна рамка сам по себе си не отговаря напълно.