Словото и буквите творят съдби и светове. Със словото, с всяка книга създаваме нови светове. Със словото можем да предопределяме, за добро или лошо, човешки съдби, народни съдби, глобални съдби. Това каза писателят Людмила Филипова в предаването "Човекът на фокус“ на "Фокус“. 

24 май тя определи като най-светлия и силен български празник. "Писмеността пази паметта и прави един народ силен. Българският народ се е преборил единствен в Европа за правото си да пише на своя писменост, на свой език. Това трябва да се помни и затова трябва да ценим своите букви“, подчерта Людмила Филипова.  

Тя разказа, че в началото на всяка своя книга прави сериозни проучвания по темата, на която е посветена. "Изчитам огромно количество информация, срещам се с много хора, посещавам много места. Почти винаги откривам данни и факти, които не съм предполагала, и те са може би най-големият двигател, който ме мотивира. Работата на писателя е доста трудна, доста самотна и ако нямаш силна мотивация, няма как да се получи“, сподели Филипова.  

Такъв е случаят и с написването на "Войната на буквите“, даде пример тя. "Ако мога да оставя следа, ако мога да оставя камъче, нека да е паметта за предците ни и да продължаваме следата на българите с дела, с които ние и децата ни се гордеем. На нашата малка в момента земя са създадени не една, не две, а цели пет азбуки с важно световно значение: една от най-старите в света – прототракийската писменост, след това е готската писменост, после е азбуката от Плиска и Преслав, пренесена от старите българи от тяхната най-първа родина. Тази азбука е станала прототип за глаголицата и кирилицата, наричана българица“, обясни писателят.