Любослав Костов: Ако получаваме 200 лв. повече, но можем да си купим по-малко от преди, значи има нещо сбъркано
©
Това, че намалява инфлацията не означава, че намаляват цените на стоките. Инфлацията остава положителна величина, намалява темпът на ръст на инфлацията. “Ако хлябът е поскъпвал досега с 20 стотинки, сега поскъпва с 10 стотинки, следващият месец може да поскъпва с 5 стотинки, което е намаление на инфлацията", обясни икономистът.
С 21% намаляват цените на животинските и растителните масла в мазнините, но в същото време зеленчуците поскъпват с между 13 и 15 % и това е на месечна база. Това са сезонни колебания. “Но тези темпове на ръст трябва да взимат под внимание инфлацията и в крайна сметка да има някакво сближаване. Ако получаваме 200 лв. повече, но можем да си купим по-малко месо, зеленчуци, отколкото преди две години, когато сме получавали 200 лв. по-малко, очевидно има нещо сбъркано. И проблемите на стопанството не са по правилен начин адресирани от икономическата политика", допълни Любослав Костов.
Според него, минималната заплата ще стане 933 лв. от 1 януари 2024 г. Ръстът на доходите успя да компенсира тази инфлация, но ние сме на нула. “Спрямо страните от Централна и Източна Европа ние се отдалечаваме и т.нар. конвергенция, вече е дивергенция. Това е основната причина, поради която КНСБ иска за догодина 10% ръст на всички заплати в обществения сектор. И втората още по-важна причина е, защото прогнозираната инфлация за догодина е 5%, ние искаме 10%, за да може да има реален ръст от около 5%", отбеляза експертът.
“Това, което искаме е 1,5 млрд. лв. да бъде осигурен в разходи за персонал в бюджета, който 1,5 млрд. да бъде разпределен съобразно заслугите на всеки един работещ, тъй като държавата е най-големият работодател и тя трябва да се грижи за своите работещи, близо половин милион души - учители, мед. сестри, здравни работници, хора в културни институти, земеделски институти и т.н.", подчерта Любослав Костов
Разликата в заплатите между нас и останалия свят е 6-7 пъти номинално, разликата в цените е 2-2,5 пъти, особено в малката потребителска кошница. Характерното за нея е, че голяма част от нискодоходните групи и средната класа са ориентирали над 60% от своето потребление към такива стоки. За мнозинството от българите инфлацията е 10% в момента. “16 години след като станахме страна-членка на Европейския съюз, като реална конвергенция към Западна Европа ние кой знае колко не сме приближили. Вървяхме заедно в пакет с Румъния, но вече не сме и с Румъния, тъй като в последните 4-5 години доста дръпнаха. И като цяло стимулираха потреблението на нискодоходните слоеве.", поясни икономистът.
Статистиката показва, че преобладаващият тип семейства в България са тричленни - двама работещи с едно дете. Става въпрос за нетен доход за 1420-1430 лв. на човек, работещ в домакинство. Основните разходи, които имаме за жизнения минимум, т.нар. автономно потребление - да си платим сметките, да се храним. “Тези пари са някакъв екзистенциален минимум, който ние искаме дългосрочно да бъде ориентиран този минимум към минималната заплата. Но с тенденция темпът на ръст на минималната да бъде по-висок от темпа на ръст на заплатата за издръжка, за да могат да се изравнят", каза още той.
По думите му, България е малка държава, регионалните диспропорции са необяснимо много на тази малка територия. Пет-шест най-големи града в България формират над 70% от брутния вътрешен продукт. Там са концентрирани 2/3 от наетите по трудово и служебно правоотношения, обезлюдяват цели региони. Това са несъвършенства на пазара, които трябва да бъдат адресирани от икономическата политика. С активни мерки на пазара на труда, да се диференцира производството на добавената стойност по региони, за да придобие икономическата карта на страната по-хомогенен тип.