Малката потребителска кошница продължава да поскъпва с няколко процентни пункта на фона на спадащата обща инфлация. Това каза в “Човекът на фокус" на Радио “Фокус", главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

Това, че намалява инфлацията не означава, че намаляват цените на стоките. Инфлацията остава положителна величина, намалява темпът на ръст на инфлацията. “Ако хлябът е поскъпвал досега с 20 стотинки, сега поскъпва с 10 стотинки, следващият месец може да поскъпва с 5 стотинки, което е намаление на инфлацията", обясни икономистът.

С 21% намаляват цените на животинските и растителните масла в мазнините, но в същото време зеленчуците поскъпват с между 13 и 15 % и това е на месечна база. Това са сезонни колебания. “Но тези темпове на ръст трябва да взимат под внимание инфлацията и в крайна сметка да има някакво сближаване. Ако получаваме 200 лв. повече, но можем да си купим по-малко месо, зеленчуци, отколкото преди две години, когато сме получавали 200 лв. по-малко, очевидно има нещо сбъркано. И проблемите на стопанството не са по правилен начин адресирани от икономическата политика", допълни Любослав Костов.

Според него, минималната заплата ще стане 933 лв. от 1 януари 2024 г. Ръстът на доходите успя да компенсира тази инфлация, но ние сме на нула.  “Спрямо страните от Централна и Източна Европа ние се отдалечаваме и т.нар. конвергенция, вече е дивергенция. Това е основната причина, поради която КНСБ иска за догодина 10% ръст на всички заплати в обществения сектор. И втората още по-важна причина е, защото прогнозираната инфлация за догодина е 5%, ние искаме 10%, за да може да има реален ръст от около 5%", отбеляза експертът.

“Това, което искаме е 1,5 млрд. лв. да бъде осигурен в разходи за персонал в бюджета, който 1,5 млрд. да бъде разпределен съобразно заслугите на всеки един работещ, тъй като държавата е най-големият работодател и тя трябва да се грижи за своите работещи, близо половин милион души - учители, мед. сестри, здравни работници, хора в културни институти, земеделски институти и т.н.", подчерта Любослав Костов

Разликата в заплатите между нас и останалия свят е 6-7 пъти номинално, разликата в цените е 2-2,5 пъти, особено в  малката потребителска кошница. Характерното за нея е, че голяма част от нискодоходните групи и средната класа са ориентирали над 60% от своето потребление към такива стоки. За мнозинството от българите инфлацията е 10% в момента. “16 години след като станахме страна-членка на Европейския съюз, като реална конвергенция към Западна Европа ние кой знае колко не сме приближили. Вървяхме заедно в пакет с Румъния, но вече не сме и с Румъния, тъй като в последните 4-5 години доста дръпнаха. И като цяло стимулираха потреблението на нискодоходните слоеве.", поясни икономистът.

Статистиката показва, че преобладаващият тип семейства в България са тричленни - двама работещи с едно дете. Става въпрос за нетен доход за 1420-1430 лв. на човек, работещ в домакинство. Основните разходи, които имаме за  жизнения минимум, т.нар. автономно потребление - да си платим сметките, да се храним. “Тези пари са някакъв екзистенциален минимум, който ние искаме дългосрочно да бъде ориентиран този минимум към минималната заплата. Но с тенденция темпът на ръст на минималната да бъде по-висок от темпа на ръст на заплатата за издръжка, за да могат да се изравнят", каза още той.

По думите му, България е малка държава, регионалните диспропорции са необяснимо много на тази малка територия. Пет-шест най-големи града в България формират над 70% от брутния вътрешен продукт. Там са концентрирани 2/3 от наетите по трудово и служебно правоотношения, обезлюдяват цели региони. Това са несъвършенства на пазара, които трябва да бъдат адресирани от икономическата политика. С активни мерки на пазара на труда, да се диференцира производството на добавената стойност по региони, за да придобие икономическата карта на страната по-хомогенен тип.