Обикновено си мислим, че знаем всички около най-светлия християнски празник - Великден, когато славим Възкресението на Исус Христос.

Винаги обаче има какво да научим, надничайки в традициите - родните и чуждите.

В миналото през цялата Страстна седмица не се е вършела никаква селскостопанска работа -  не се е впрягал добитък, не се е яздел кон, особено на Разпети петък, когато постът е най-строг. Възрастните хора вярвали в поверието, че ако се работи тогава, ще има гръмотевици и град.

Бегла представа какво е било настроението по празника в града, получаваме от публикации в печата по онова време.  Ето какво пише за атмосферата в София във вестник "Реч" от 1912 година:

"С един трескав и суетен шум столицата посреща празника на най-великия учител на човечеството Исус Христос. Улиците са препълнени с мъже и жени, които бързат да довършат своите покупки за Великден. И през тия дни животът на столицата е съсредоточен, като че ли само из улиците "Леге" и "Търговска". В другите краища усиленият темп на настроението, идващо от предпразничните дни, почти не се чувства. Всички бързат към тия улици, за да излязат от тях с грижливо свит пакет. И по лицата на всички се чете една по-голяма радост, отколкото в обикновените дни на столичния живот. Не по-малко е оживлението по улица "Мария Луиза". От "Св. Крал" до Халите по тротоарите на тая улица са настанени продавачите на козунаци и яйца, които със своя оглушителен вик подсещат купувачите да не забравят, че и тяхната стока е необходима за Великден".

В западноевропейската култура пък съществува персонажът Великденски заек. За първи път се споменава за него през 1678 година. В немска приказка се разказва за заек, който крие в градината яйца от децата. От там едва и при нас и малчуганите се забавляват в него през последните няколко години.

Много често наред с общовъзприетите символики за нашите великденските празници вече се срещат и зайчета – шоколадови, захарни, плюшени, керамични. Дори и по-картичките вече често може да се види заек, редом с родната кокошка с яйца или пиленце.

Символът на заека по Великден не е случайна. Още от антични времена дивите зайци се възприемали като символ на Луната, е известно, че датата на Великден се мести, според лунния календар. Той се причислява към т. нар. "подвижни празници" и влиза в пряка взаимосвързаност с Лунния календар. Датата на неговото почитане се изчислява по специални пасхални таблици. Благодарение на тези таблици можем да разберем, че след 50 години - през 2073 година, Великден ще бъде на 30-и април, а да речем през 2100 година - на 2-ри май.

Както се казва - ще поживеем, ще видим.