Както изявлението на папата и допълнителните разяснения, така и последвалите реакции за пореден път повдигат основния въпрос - как свършва войната в Украйна. И този въпрос до края на миналата година получаваше от Европейския съюз и НАТО отговор, който беше "с победа“, докато вече той е много по-различен – "да не позволим Украйна да претърпи поражение“. И има два възможни пътя за постигане на тази цел:  Военен и политически. Това коментира в предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Любомир Кючуков, дипломат от кариерата, бивш зам.-министър на външните работи и бивш посланик в Лондон.

Според него основното послание на папата от тези дни беше: "Да преодолеем тази лудост на войната, която винаги е поражение“. Та, тези два основни пътя са военен и политически. Военният означава повече оръжие, продължаване и ескалация на войната, докато политическият означава прекратяване на военните действия, като казвам прекратяване, имам предвид не мир - това на този етап изглежда практически невъзможно, а по-скоро примирие, последно от преговори. Засега ние се придържаме към военния вариант, но тук се появява съществен дисонанс. Ние сменихме целта – става дума вече да не позволим Украйна да претърпи поражение, но не сменихме инструментариума".

По думите на Любомир Кючуков това предизвиква много въпросителни: "Как постигаме тази цел Украйна да не претърпи поражение. Защото след неуспеха на украинската контраофанзива, динамиката на военните действия налага Украйна да води не настъпателни, а отбранителни боеве – това, което в момента прави Украйна, иначе казано да не позволи нови териториални загуби, а не да отвоюва нови територии. И този подход естествено крие много сериозни рискове за страната", обърна внимание той.

Любомир Кючуков обясни, че е започнал сериозен дебат за това как и в Украйна, и в НАТО, кой да поема разходите за продължаването на войната и кой да поема отговорността за неуспеха на контранастъплението: "И в Украйна това намери израз в подмяната на практически цялото военно ръководство. Знаем, че преди месец то беше сменено. Докато в НАТО това намира израз в блокирането на финансирането от страна САЩ и прехвърлянето му на практика до голяма степен на тежестта върху Европа. На практика обаче това, което наблюдаваме, е нещо, което аз наричам "горещо замразяване на конфликта“. Т.е. фиксирана фронтова линия, която на практика не се променя вече от средата на 2022 година, почти две години, в която вече дори битката не е за територия, а просто се превръща в битка за унищожение на инфраструктура, на техника, на въоръжение и на хора, и от двете страни".