Дори да се избегне въоръжен конфликт в Украйна сега, това не вещае намаляване на конфронтацията НАТО – Русия. Това коментира Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването "Добър ден, България“ на Радио "Фокус"

"В продължение на две десетилетия в света текат два паралелни процеса, които за определен период от време не се пресичаха. Става дума за утвърждаването на глобалното лидерство на САЩ след разпадането на двуполюсния свят като доминираща световна сила и утвърждаването на тази доминация, което да намери израз в Афганистан, Ирак, Либия, Сирия, от една страна. От друга страна – за преутвърждаването на Русия като глобална сила първоначално на територията на собствената си държава, т.е. спиране разпада на държавността в Русия. Това роди Чечня. И след определен етап тези два процеса се пресякоха на постсъветското пространство – в Абхазия, Южна Осетия, Крим, Донбас и т.н. И за съжаление, тези процеси засега продължават да се развиват“, допълни дипломатът.

Рисковете за сигурността на България се свързани с развитието на ситуацията в черноморския регион, но те не произтичат от пряко нападение над страната ни.

"Те не произтичат от вероятността за пряка агресия срещу България, от която и да било страна, включително и от Русия, а от евентуален военен сблъсък в региона. Т.е. основен приоритет за България би следвало да бъде предотвратяването именно на такъв военен сблъсък. Досегашната позиция на България имаше два ясно различни компонента. Първо – националната сигурност. Именно изхождайки от този анализ, за който стана дума, България обяви, че търси деескалация и решение чрез дипломация, защото разполагането на нови военни части на НАТО в България би се вписало в логиката на трупане на войски и оръжие в региона, т.е. в спиралата на ескалираща конфронтация. А вторият компонент – това е членството в НАТО. Решението за формиране на военна група от български военнослужещи с евентуално чуждо участие, с българско командване и национална командна верига, като България поема ролята и на рамкова държава, и домакин, е призвано да демонстрира солидарност в рамките на Алианса. Обаче естествено, че при балансите между тези два компонента, в решението приоритет следва да има националната сигурност, т.е. деескалацията. Т.е. България, нейната полезна позиция би била да аргументира тази позиция в рамките на НАТО, когато се взимат съответните решения“.

Военното решение на конфликта НАТО-Русия е път за никъде, надеждите за мирно разрешение на кризата са свързани с Франция и Германия, посочи Любомир Кючуков.

Евелина БРАНИМИРОВА



Цялото интервю четете в раздел "Мнение“