Една от тезите е, че избирането на Доналд Тръмп ще има мобилизиращ ефект върху Европейския съюз. Според мен то ще има най-сериозно влияние не толкова върху основните международни конфликти, колкото върху евроатлантическата връзка и отношенията между Европа и САЩ в дългосрочен план. Това каза Любомир Кючуков – бивш заместник-министър на външните работи, директор на Института за икономика и международни отношения, в предаването "Метроном" на Радио "Фокус".

Неслучайно Европейският съюз и НАТО превантивно се опитаха да вземат някои дългосрочни решения, които да отчитат евентуалния избор на Доналд Тръмп, отбеляза той. "Съдейки по предишното президентство на Тръмп, НАТО беше един от основните потърпевши от неговите външнополитически действия", припомни Кючуков.

По думите му на преден план за Европа отново излиза тезата за стратегическата автономност на Европейския съюз. "Европа трябва да свикне да живее при Тръмп и при далеч по-малка зависимост от САЩ", подчерта бившият заместник-министър на външните работи.

Непосредствено след изборите в Будапеща се състоя неформален съвет, на който са обсъдени именно тези въпроси. "За съжаление, първата новина, която дойде от там, беше по-скоро не в посока защита на интересите, а отчитане на позициите на Тръмп по отношение на икономиката и съобразяване с тях. Европа отговори с това, че ще започне да купува повече втечнен газ от САЩ като отстъпка. Но тази отстъпка се прави дори без преговори. Европа като че ли не е готова за момента да преговаря с Тръмп", коментира той.

Поставя се и въпроса ще успее ли Европа да бъде единна спрямо Тръмп или редица държави ще се опитат да решават проблемите си на двустранна основа, отбеляза Кючуков. "Това касае например проблемите на сигурността, където Източна Европа и особено балтийските страни разчитат много повече на САЩ, отколкото на Европа. Това касае и политиката на Италия, която вече даде сигнали, че Мелони се вижда като евентуален мост между Тръмп и Брюксел на базата на добри двустранни отношения", изброи той.

Изборът на еврокомисари не е достатъчен, за да определи политиките, които ще води Европейският съюз, смята той. "Виждаме, че в Европа има много сериозно натрупване на кризи, което се отразява върху изборите и политическото представителство в Европейския парламент – там влязоха много повече представители на т.нар. крайни десници. Същото се отразява и при изборите на местно ниво", коментира Кючуков.

България се позиционира в рамките на Европейския съюз и НАТО, но вече 17 години тя не успява да създаде собствен профил и да формулира и защити национални интереси в рамките на Съюза,  смята бившият заместник-министър на външните работи. "Повечето страни в ЕС имат своя ясен политически и икономически профил, който им дава необходимата видимост и най-вече желаното влияние в съответната област. Примерите са много: когато става дума за електронното правителство, всички обръщат поглед към Естония, за Франция приоритетът е Общата селскостопанска политика, за Гърция – морският транспорт, за Испания – Средиземноморието, за балтийските страни, особено напоследък – сигурността. Списъкът спокойно може да стигне до 26, но може би не до 27", посочи Кючуков.