Киното е отражение на глобалните проблеми и процеси, свързани с политиката и доверието. В годините назад са се правели филми, които звучат плашещо актуални и откровени и от днешна гледна точка и с някои послания, които са общовалидни. Това каза журналистът и радиоводещ Лъчезар Христов в предаването "Сториборд“ на Радио "Фокус“ с водещ Благой Д. Иванов.

Двамата говориха за влиянието на политиката в киното и за филмите, свързани с политика и избори.

"Да разлаем кучетата“ на режисьора Бари Левинсън от средата на 90-те години е сатирична драма с комедийни елементи, която показва част от процесите, случващи се в рамките на предизборните кампании, или свързани с имиджа на дадени политици, начина, по който публиката може да бъде манипулирана и да й бъде отвлечено вниманието. "Волно или неволно, филмът е създаден по времето на скандала около аферата между Бил Клинтън и Моника Люински, но първоизточникът е литературен, като самата книга предшества скандала. Във филма се говори за същото – за една секс афера на тогавашния президент на САЩ. Неговите PR гурута се опитват да изместят фокуса на вниманието. Тогава те измислят една мнима война в Албания с ядрена заплаха. Наемат един продуцент, който измисля и режисира тази война с американски войници, герои и как президентът разрешава конфликта. Култов филм, не кино шедьовър, но действително показателен и за политическите процеси, и за обвързаността на политиката, случваща се през медиите и през големия екран“, разказа Лъчезар Христов.

"Цялото президентско войнство“ на Алън Пакула е създаден година след аферата "Уотъргейт“. Според журналиста филмът е "подходящ за попълване на исторически познания“. "Този филм охарактеризира една част от американската нова вълна на режисьорите от 70-те години. Той идва в едно действително много специфично време, каквото е и днешното, в американския културен, социален, политически живот. Тогава е непосредствено след войната във Виетнам и либералните идеи имат добро поле за изява, пречупени през призмата на киното. Тогава е прощъпулникът на изконно либералното като политическа идея и изява в американския живот. Филмът е много показателен за Америка на 70-те години с онзи тип възприятия, настроения и усещане и начина, по който се трансформира“, коментира Христов.

"Промяна на играта“ от 2012 г. разказва за кампанията на Джон Маккейн и Сара Пейлин като кандидат за негов вицепрезидент.

Филмът "Вице“ разказва историята на Дик Чейни, който два поредни мандата е вицепрезидент на Джордж Буш. "В продължение на осем години този човек всъщност играеше ролята на скрития президент на САЩ и донякъде един от най-важните хора в сянка на цялата световна история“, припомни Лъчезар Христов.

Водещият на предаването Благой Д. Иванов смята, че политиката предоставя изключителен набор от микро и макросюжети за киното. "Боб Робъртс“ е псевдодокументален, представен като риалити филм, но всъщност е изцяло художествен. Тим Робинс, който играе и главната роля във филма, е режисьор и сценарист. "Той разказва за президента Робърт Робъртс-младши, който чрез различни машинации и схеми, чрез много лъжи се издига нагоре. Смятам, че "Боб Робъртс“ е много добре уцелващ в тезите и целите си филм“, коментира Благой Д. Иванов.

Той представи и "Съперници“ – един от ранните филми на Алекзандър Пейн. "Той разказва за училищни избори, като на практика сатиризира образователната система и политическата ситуация в Америка“, поясни водещият.