Традиционно българският бизнес е доста консервативен що се отнася до новостите. Под 7% от фирмите в България са интегрирали по някакъв начин изкуствен интелект в своите процеси. Това каза AI експертът Яни Лозанов в предаването "Утрото на фокус“ на Радио "Фокус“ с водещ Ася Александрова.  

За сравнение в Европейския съюз този процент е 14, в САЩ – около 40%, а в Китай и Индия – до 60%, посочи той.

По думите на експерта най-застрашени от навлизането на изкуствения интелект професии са тези, чието изражение може лесно да бъде превърнато в текстова или цифрова информация. "Вижда се как постепенно идва краят на всички дигитални професии като обслужване на клиенти, обработка на документи. В повечето държави вече почти няма хора, които да ги вършат“, заяви Лозанов.

Най-голяма нужда от внедряване на изкуствен интелект имат производствата. "В Китай например вече съществуват т.нар. "тъмни фабрики“. В тях няма живи хора, там работят само роботи и е абсолютен мрак, за да се пести енергия. В България има само две фабрики с около 50% ниво на автоматизация. Всички други са остарели като оборудване. Производството е една от най-важните индустрии, които трябва да бъдат засегнати от изкуствения интелект“, подчерта АІ експертът.

Възможностите на изкуствения интелект са безкрайни.

Единствената граница е човешкото мислене. "Използването му в бизнеса позволява групиране на клиентите по някакви модели на поведение, персонализирани маркетинг кампании, предсказване на продукти, предсказване на запаси в складовете, обслужване на клиенти. В производството изкуственият интелект може да предскаже къде има проблем в продукцията преди тя да стигне до пазара. В логистиката изкуственият интелект може да "предвиди“ кои са най-добрите маршрути. Изкуственият интелект дори може да "предскаже“ дали един служител скоро ще напусне“, изброи Лозанов.

В България обаче бизнесът и служителите не се възползват от тези предимства, които дава изкуственият интелект. "Българите използват изкуствения интелект основно за неща, които не са свързани с работата им. Служителите по-скоро си играят с него, отколкото да вършат някаква истинска работа. В бизнеса най-често се ползват някакви изключително минималистични форми под формата на чатбот и за обработка на документи“, посочи Яни Лозанов.

България обаче е много силна в подготовката по математиката, която е в основата на развитието на изкуствения интелект, отбеляза АІ експертът. "Това е лъч светлина в сферата на изкуствения интелект, тъй като той е изцяло математика. Това, което бих посъветвал студентите да учат, е математика и точни науки, тъй като те се променят много бавно с времето. Българското образование, както и бизнесът, са изключително тромави. Това, което се изучава в университетите, няма нищо общо с реалния бизнес. Когато един студент излезе от университета и се сблъска с реалността, в най-добрия случай има някакви познания, а в най-лошия въобще няма нищо общо с това, което е учил“, коментира Лозанов.

Според него България може да се превърне в хъб за развитие на изкуствен интелект. "Силни са традициите ни в математиката. Вече имаме институти като INSAIT, които много силно бутат в тази посока. Скоро ще имаме и АІ фабрика, което ще позволи по-ускорено да се разработва изкуствен интелект и той да бъде по-достъпен за бизнесите“, допълни Яни Лозанов.