Зеленият преход в Европа е в своята фаза на изпълнение, на реализация, защото имаме ясното съзнание и решение на всички европейски правителства и лидери, Европа да върви по пътя на декарбонизация, и съпътстващия с това енергиен преход и най-амбициозната цел - 2050 г. въглеродно-неутрална икономика. Това каза за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус" Лиляна Павлова, вицепрезидент на Европейската инвестиционна банка. Според нея Европа не е готова за зеления преход към днешна дата.

"Все още не, но върви по пътя си, по стъпките за това как да го постигне. И, разбира се, до всеки един такъв голям дългосрочен план или визия, той включва страшно много компоненти и стъпки, защото от една страна имаме публичната политика, законодателство, планове, за които сега ще говорим, от друга страна имаме бизнесът като частна инициатива, бизнесът като иноватори, които трябва да направят необходимите технологии, които знаем, че към днешна дата не са налични всички необходими технологии, с които да постигнем именно тази пълна декарбонизация, и най-важното ниско въглеродна икономика. Така че тук, в този целия този процес, трябва да влизат и правителствата, и местните власти, и бизнеса, и гражданите, и ако искате - неправителствените организации, за да може той да е успешен, защото той включва много аспекти", обясни Лиляна Павлова.

Според вицепрезидента на Европейската инвестиционна банка на България й трябват три важни неща:

"Първо, ясна и непоколебима, не само визия и решителност, но това да е обусловено с категоричен, вече бих казала план - как България всъщност, ще изпълни своя ангажимент като част от една от 27-те държави на Европейския съюз, които казаха - ние, да, вървим към ниско въглеродна икономика, правим енергийния преход и той е важен за нас, за нашето бъдеще, за нашата конкурентоспособност. А, и както виждаме, негативните ефекти от войната в Украйна направиха така, че всъщност декарбонизацията и енергийната трансформация да бъдат не само пожелателни, но видяхме всички, че са важни, спешни, необходими, дори да бъдат ускорени, ако искаме да имаме енергийна сигурност, ако искаме да бъдем и съответно защитени, независими и да имаме различни алтернативни източници за всякакви ситуации, хайде така да го кажем най-общо. Но в България имаме план, имаме визия, но не всички подпланови ангажименти са на лице, и най-вече, както споменах и аз, и на двата форума, на които участвах, които споменахте, териториалните планове за справедлив преход, те пък са ключа да можем да усвоим безвъзмездните средства, които да ни помогнат всъщност, този преход не само да го направим, но най-важното той да бъде социален и справедлив, освен икономически", каза Павлова.

Всички трябва да се обединят в името на това къде искаме да е България през 2050 г., каква искаме да е и каква икономика искаме за нас, за бъдещето, за децата ни, допълни Лиляна Павлова. 

Ива Дойчинова