Не тачим и не уважаваме както подобава паметта на тези, които трасираха пътя на България към нормалните европейски демократични народи. Това каза в предаването "Метроном" на Радио "Фокус" председателят на Съюза на репресираните Лиляна Друмева по повод 80 години от Кървавия четвъртък – най-масовите смъртни присъди в българската история.

 

Разстреляни са осъдените на смърт от т.нар. "Народен съд" са 3-ма царски регенти, 67 депутати, министри, офицери, общественици, интелектуалци и духовници. В седмиците след това са убити или безследно изчезнали според различни оценки между 20 000 и 40 000 души, 285 хиляди души минали през концентрационните лагери.

 

"На 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Филов, Божилов и Иван Багрянов са осъдени още 23 политици. На смърт е осъден и княз Кирил Преславски, брата на цар Борис, професор Богдан Филов, виден български учен, ген. Никола Михов, секретари, генерали, полковници. В 16.00 часа се четат присъдите, привечер е разстрелян военният, политическият и част от интелектуалният елит на нацията от преди войната. С право наричат Народния съд неизживяната трагедия на българския народ", каза тя. 

 

По-късно е сформирани друг съд на 12 март 1945 година, Шести състав на т.нар. Народен съд в една продължаваща серия от скалъпени дела са осъдени и убити Райко Алексиев, Йордан Бадев, Данаил Крапчев – големи имена в българската журналистика са убити, и след като са убити са осъдени посмъртно.

 

"Бих искала никога нашите деца, нашите потомци да не забравят някои факти, които трябва да залегнат в учебните програми по история и цивилизация. Това не са лъжи, това не са измислитци, с каквито бяха пълни предишните учебници по т.нар. "идеологически дисциплини", това са фактите, които присъстват в архивите, в документите. Това са покъртителни неща, които на някои може би им звучат пресилено или невероятно, но това е истината, не само за Народния съд, и за "Белене", и за лагера на смъртта "Слънчев ден", Ловеч, и за много други концентрационни лагери, които са съществували".