Министерството на правосъдието предлага промени в Търговския закон, чрез които се създават условията за провеждане на производството по ликвидация в кратки срокове. За целта се създава на нов член "Бързо производство по ликвидация“, като терминът "бързо производство“, който се използва и в Гражданския процесуален кодекс, означава специални правила и съкратени срокове, при които се разглеждат производствата по определени категории искове.

С промените трябва да бъде намалена административната тежест за собствениците на фирми, като те ще трябва само да декларират и представят декларация за условията за провеждане на бързо производство по ликвидация и това ще да бъде достатъчно за разглеждане на заявленията в производството в по-кратки срокове.

Бързото производство ще бъде допустимо, когато търговското дружество:

– не е осъществявало дейност или е прекратило осъществяваната дейност преди повече от дванадесет месеца;

– не е наемало работници и служители или е прекратило трудовите правоотношения с тях преди повече от дванадесет месеца;

– няма регистрация по Закона за данък добавена стойност или е прекратило регистрацията си преди повече от дванадесет месеца;

– няма непогасени задължения към държавата и общините;

– няма неприключило производство по установяване на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, по което страна е Националната агенция за приходите.

Законопроектът изрично предвижда по-кратък срок за удовлетворяване на всички кредитори. Имуществото на дружеството ще се разпределя само ако са изминали три месеца от деня, в който поканата до кредиторите е обявена в Търговския регистър, пише economic.bg. Това е отклонение от изискването да са изминали шест месеца от деня на обявяване на поканата.

Каква е процедурата в момента?

В мотивите към законопроекта Министерството на правосъдието се посочва, че в момента доброволната ликвидация на бизнес в България отнема близо една година, но има и случаи с много по-дълги срокове. А процедурата освен продължителна, е и скъпа.

Провеждането на производството сега изисква подаване на няколко последователни заявления за вписване на различни обстоятелства и обявяване на актове в търговския регистър – за вписване на прекратяване на дейността и ликвидация, покана до кредиторите, за заличаване след приключване на ликвидацията. Наред със заявленията до Търговския регистър, се подава и заявление до НАП за уведомяване относно предстоящото производството по ликвидация, както и до НОИ за предаване на ведомости за заплати, които приключват с удостоверения.

По информация от Агенцията по вписванията, към 27 юли 2023 г. има вписани 16 492 производства по ликвидация, които към момента не са приключени. От тях близо продължават повече от 5 години.

Колко фирми ще бъдат засегнати?

Министерството на правосъдието не може да установи броя на вписаните в Търговския регистър дружества, които никога не са осъществявали дейност или са прекратили дейността си, но не са започнали ликвидация, поради сложната и продължителна процедура, предвидена в действащото законодателство. Съществуването на такива дружества, които не могат да бъдат открити на адреса си на управление, нямат реално действащ законен представител или съществуват само формално вписани, внася правна несигурност и нарушава доверието в търговския регистър, посочва ведомството.

Според вносителите е необходимо производството по ликвидация да бъде ускорено, да бъде въведено диверсифициране между компаниите спрямо тяхната зрялост, обем на работа и влияние върху икономиката на страната.

По данни на МП в България се създават между 30 000 и 50 000 нови юридически лица на година, ликвидирайки едва около 1 000. Над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки, като повечето от тях никога не са имали дейност, не са назначавали работници и служители, и не са били регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност. Предполага се, че такива дружества нямат задължения и имущество, което да изисква продължителни процедури за осребряване, удовлетворяване на кредитори и разпределение на остатъка между съдружниците или акционерите. При действащата нормативна уредба ликвидацията на такива дружества изисква преминаване на всички етапи от производството по ликвидация, предвидени за дружествата, които реално са осъществявали дейност и имат задължения