Ценното в социологическите изследвания е това, че се проследява динамиката на процесите, на обществените нагласи относно различни сфери от политическия и обществен живот в България. Това каза в предаването "Метроном“ на Радио "Фокус“ собственикът и управител на социологическа агенция "Екзакта Рисърч Груп“ Лидия Йорданова.

По думите й един от важните процеси, измерени чрез социологическите проучвания, е това, че допреди няколко години се регистрирани съизмерими дялове на българи оптимисти както за бъдещето на страната, така и за собственото им бъдеще с лек превес на позитивните очаквания в персонален план. 

"През последните две-три години нещата започнаха да се променят изразително – видимо намаляват оптимистите за бъдещето на страната ни. От друга страна, съвсем несимволично нараства делът на оптимистите за персоналното бъдеще и личната перспектива. Това означава, че очакванията към персоналното бъдеще все повече се еманципират и се оказват функция главно на интересите и на възможностите на самите хора,“ което според нея е вид защитна реакция за трудово активните българи в условията на една неблагоприятна политическа, социална и бизнес среда, като подобен развой на нещата не води до една обединена нация и до следване на общите цели и каузи.

"Изследвания показват, че гражданската енергия вече се обръща в една градивна енергия на хората към самите себе си. Хората инвестират в персоналното си развитие с цел намиране на решения и установяват, че това е задача с повишена трудност главно предвид състоянието на нашата правна среда. Очакванията на хората са политиците да поемат отговорността да проведат една реална, а не бутафорна правова реформа у нас. Това е наистина мощният ресурс за връщане на загубеното обществено доверие.“

Интересен факт е, че българите са дълбоко разочаровани, въпреки че не се отказват да наблюдават политическите процеси, и изследванията показват, че около половината българи продължават да следят по медиите политическите теми. Това съжителства с едно голямо разочарование и неприемливост на политическата ситуация у нас. "Българите като цяло не мислят, че имаме политически лидери и главно политически водачи на нацията. Сегашния ни политически елит според хората съумява да се възпроизвежда и самозадоволява главно за сметка на пренебрегнат обществен интерес.“

През цялата година се наблюдава, че при част от лидерите на партии рейтингите на одобрения са по-ниски като процентен дял от одобрението на самите партии, което е диспропорция, дължаща се на липсата на доверие. "Този дефицит на доверие има много лица: отказ от гласуване, протестен вот, случаен вот в последния възможен момент, стимулиран вот и т.н. Второто голямо очакване на българите е да се реши възможно най-бързо и най-законосъобразно въпросът с корупцията по-високите етажи и в политическия елит,“ обясни Лидия Йорданова и добави, че компрометираният национализъм вече е неработещ механизъм за освобождаване в посока на националистически формации на натрупаната обществена енергия, както и все по-неработещи се оказват и популистките послания.

Много често социолозите насочват вниманието си върху опитите за обяснение на политическите феномени, но едновременно с това интерес представлява и това как, защо и на каква цена ГЕРБ толкова години вече се задържа на позиция на първа политическа сила. Според експерта е добре да се изучи, обясни и да се представи пред хората какво е решаващо за една подобна мобилизация. "Ако има нещо, което е феномен, това е как се оцелява в такава нездрава политическа среда, и в този смисъл повече ефект да се обърнем и да анализираме партии като БЕРБ, като БСП и някои други, които успяха да модифицират представите за себе си, успяват да отговорят на някакви очаквания и все пак успяват да представят и някакви тези, в които хората да припознаят своят интерес.“