Приоритет №1 е да направим една макрорамка и една така да се каже фискална рамка, в която икономиката да има предвидимост и да има прогнозируемост. А това зависи от основната задача на министъра на финансите – да държи здраво юздите на фискалната каручка, така да се каже. В смисъл такъв: да не излизаме на червено, догодина да няма дефицит, защото ако има дефицит, и то в среда, в която се покачват лихви и се влиза в рецесия, това означава, че в един момент на бизнеса му светва червената лампичка. Това каза в аудиокаста на "Фокус" "Това е България" финансовият и икономически анализатор Кузман Илиев. 

По думите му е важно да осъзнаваме, че влизаме в тежки рецесионни времена, поне нашите търговски партньори са в такива. "Поглед към Германия – основен търговски партньор, те са в рецесия. Това е нещо, което тежи на нашето външно търсене, да кажем износът, който е компонент на икономическия растеж. Следователно, ние трябва да подходим много отговорно към пречките, които сами създаваме на малкия и средния бизнес - минималната работна заплата, абсолютно автоматично направена по формула от 2024 г., януари месец, тя да е 50% от брутната работна заплата. Погледнете – в София доходите са по две. Де факто ние, слагайки София в уравнението, вдигаме т.нар. средна и за някои населени места в Северозапада, в Югозапада тази работна заплата, минимална работна заплата, направена така, автоматично. Тя става като средна, става страхотно бреме", допълни Илиев. 

Той е категоричен, че това може да предизвика големи сътресения, особено в условия на криза.

"Това е в някакъв смисъл безотговорно по отношение на малкия и средния бизнес. Ние, разбира се, ще се борим с аргументи да убедим нашите партньори – и синдикатите, и държавата, че трябва да се върнем към основата на социалния диалог не автоматично, през някаква формула, която е абсолютно погрешно интерпретирана на директивата. Ние прочетохме тази директива на Европейската комисия така, както малко Дявол чете Евангелието. Там се говори за това, че всяка държава спрямо нуждите си може да реагира спрямо особеностите на икономиката си и се поощрява социалния диалог, да се мисли в посока на секторно определяне, географско, регионално, в зависимост от производителността на труда на конкретния регион", каза още финансовият анализатор. 

Цоня СЪБЧЕВА