Кузман Илиев: Политиката е война и разделение, моментът сега е много болезнен
© Фокус
"И това е нещо много негативно, което ние усещаме психологически в живота си. Ние виждаме наистина как българите, за съжаление, са изключително изнервени. Това нещо продължава вече четвърта година, това не е от сега, но определено перспективата, посоката, т.нар. "тренд", както казват нашите партньори на Запад не е добра. И това е плашещото, че не се вижда хоризонт на този етап политически, нещо, което да успокои усещанията", коментира още той.
"Очевидно сме стигнали някакъв праг. Това е праг, който е системен, има някакъв проблем в системата, това не са личностите конкретните. Вие може да смените вече да не е Борисов, да не е Пеевски, след 2 години ще бъдат други хора, които ще влязат в тези обувки, ще бъдат в тези функции. Очевидно нашата система - политическата, партийната, избирателната, са достигнали предела си. И ние като общество вече наистина можем да говорим за промяна на Конституцията в посока на преразпределяне на властови позиции и повече отговорност. Тук е моментът вече да се включи дебатът. Какъв би бил онзи вариант, в който да има повече отговорност, без да ни е страх от авторитаризъм. Президентска или полупрезидентска република - опасно ли е? Очевидно мандатите на Радев са минали, но генерално, системно, нормално ли е това в България да има битка по-скоро за това кой ще управлява през служебни кабинети, отколкото кой да поеме реално руля и да носи отговорност. И се оказа, че цялата тази изключителна истерия около конституционните промени е всъщност ние да ограничим президента, да го накажем, ама някак си през служебния кабинет, в един момент да се окаже, че сме циментирали ГЕРБ и ДПС във властта. И това са били нашите най-големи политически врагове, говоря тук от името все едно на “Демократична България" и “Продължаваме промяната", тази демократична общност реформаторска. Това ли е реформата, която се искаше? И се оказа, че тези хора, ако могат да правят реформа, те ще я докарат до там да направят нещата по-зле, и в крайна сметка, те ли са алтернативата? Затова казвам, че много е болезнен моментът. Но в такива тежки социално-политически кризи се раждат нови идеи, появяват се нови хора, нови решения и системно се тръгва по друг път. Това е възможност за очистване на системата", каза още той.
Политиката е война и разделение. Не война в смисъл да се избиваме, но в действителност много тежка битка, смята Кузман Илиев.
"Това новите политически фигури, които се появяват на терена трябва да го знаят, това не е някаква разходка в парка. Тук битката е за най-важното нещо, което очевидно предизвиква много агресия и сблъсква много интереси и това е властта. Хората обаче, които днес представляват българския народ в парламента или трябва да го представляват, всъщност не го правят. И това ние виждаме всъщност на изборите, когато хората не излизат, те казват: “Ние не вярваме и не ви гласуваме доверие, че ни представлявате. Вие не говорите от наше име". И това е страхотна деградация, това е изключителен проблем за онези, които до този момент са имали властта, но вече нямат одобрението на хората, защото и диктаторските режими имат нужда от одобрение на мнозинството. И тук вече се появява една ниша, която трябва, то е исторически момент, това е поколенческа промяна да се появят нови фигури, които да се опитат да спечелят доверието на хората и то не толкова чрез думи, защото очевидно българите въобще не вярват вече на думи, а чрез действия. И знаете ли, не чрез някакви гръмки неща, невероятни постижения политически, социални, икономически, а чрез личностна стабилност. Да се появят нормални, предвидими, солидни хора, които да вдъхват доверие, които да излъчват доверие, които да успокоят топката буквално, които да говорят нормално с политическите си противници, да не се стига до настървение", поясни той.
"Разбира се, пак казвам, ясно е политическата игра е битка, но все пак да има някаква етика и чест. А тук регистърът е свален изключително много, усеща се, че хората, които влизат в политическата битка по-скоро са изключително обиграни в това да хулят противника. Но те не предлагат икономически решения, не предлагат енергийни решения, не предлагат как да повишим доходите си и да излезем примерно чисти от много опасни геополитически събития около нас, да речем няколко войни, които ни заобикалят и могат да ни погълнат като водовъртеж. Не казват нищо по темата конкретно - как, с какви методи? И тук вече това, дори от хората, които са ангажирани в своето всекидневие и живеят все по-трудно се забелязва и затова хората се отвращават и казват: “Нали тези сме ги пратили там да се държат като професионалисти. Те се държат като аматьори, няма да ги гледам, няма да гласувам за тях". И това е между другото една изключително психологическа апатия, която е обхванала цялото общество и това може да доведе до летален край за една личност, може да доведе до летален край за една нация, която от 9 милиона, вече е 6,5 милиона и върви към 3 милиона. Искам да кажа, че най-големият ни проблем демографски е всъщност отражение на загубата на посока, на дух, на усещане у самите хора, а политиците са някакви лидери, все пак те трябва да задават тон, да създават условия за правене на бизнес", заключи Кузман Илиев.