Основната идея за създаването на шрифт за хора с дислексия беше той да бъде специално адаптиран за кирилицата и да намери място в началната степен на образование – от 1. до 4. клас. Този момент е много ключов при децата от чисто психологическа гледна точка за самоизграждане на самооценка и увереност в процеса на учене. Това каза Кристина Костова – художничка, създала първия цялостен шрифт на кирилица, предназначен за хора с дислексия, в предаването "Един неделен ден по шосето" на Радио "Фокус".

Шрифтът се нарича Adys и е неин магистърски проект в Националната художествена академия в Катедра "Книга и печатна графика".

Кристина Костова се насочва към темата за дислексията, защото самата тя страда от затруднения с четенето. "Не мога да чета гладко и с правилната интонация. Това за мен винаги е било много натоварващо. Това е много характерно за всеки един дислексик. При мен беше много характерна замяната на букви при писане и изпускане на цели срички, размяна на местата им. Срещаше се същото и при цифрите. В гимназията разбрахме за какво става дума. Със завършването на училищния етап от живота ми този проблем все едно изчезна за мен. Аз успях да развия достатъчно много компенсаторни умения, които прикриват тези затруднения, ставам по-добра по друг начин да представя собствената си работа", разказа тя.

С това темата за дислексията за нея остава на заден план. "Не съществуваше в ежедневието ми. Бях намерила начин да се справям и не исках да обръщам внимание на тези грешки. Когато разбрах, че мога да съчетая интереса и любовта ми към шрифтовете с нещо практично, наистина бях много вдъхновена. Поинтересувах се, буквално за една нощ взех решение, че искам да направя такъв шрифт, той да бъде на кирилица, да бъде адаптиран за българския език и да намери място в образованието", сподели Костова.

Идеята на шрифта е да улеснява читателите с лека до средна степен на дислексия. "Дори не е задължително те да знаят за това свое затруднение. Просто когато работят с текстове и учебни материали, те ще бъдат улеснени, без по никакъв начин това да е в ущърб или да дразни другите читатели, които нямат подобни затруднения, защото те няма да го усетят", обясни създателят на шрифта.

Консултант на проекта е доц. д-р Екатерина Тодорова. "Тя е един от водещите специалисти в България на тема "Дислексия" и съм изключително благодарна за нейното включване, защото именно тя беше тази връзка между българския език, звуково и писмено, с техническата част на шрифта. Специфичното на Adys са малките технически промени, наложени като модел в други подобни проекти, които анализирах преди да стартирам работата върху шрифта. Взела съм точно тези от тях, които имат най-добра приложимост към кирилицата и към българския език в частност. Промените са много дребни, не могат да се забележат с просто око. Ако човек не се занимава специално с графичен дизайн, не би му направило впечатление. Те нарушават характерната монотонност, която имат шрифтовете за дълги текстове", поясни Кристина Костова.

Шрифтовите дизайнери търсят хармония, консистентност и идентичност на текста, отбеляза тя. "Това е много голямо качество на всеки един шрифт, но когато става дума за четенето при хора с дислексия, това може да бъде затруднение. И тук аз се изправих пред този доста голям проблем – как да създам шрифт, който хем да има места, където да се наруши тази монотонност, хем едновременно с това да остане балансиран, до някаква степен консистентен, за да могат знаците да бъдат в една цялост. Един шрифт е работещ и добър, когато той е невидим, когато никой не го забелязва и не губи време за него", подчерта създателят на Adys.

Създава различни варианти на шрифта, включително и курсив. "Курсивът не е подходящ за дислексици, тъй като самите знаци са по-стеснени, а разстоянието между тях е по-намалено. Това прави текста неудобен за четене", поясни Костова.

Тя обясни, че много характерно за децата с дислексия е, че те изпитват затруднения да достигнат до дадена информация, но не и да я обработят. "Веднъж след като са достигнали до същността, те работят добре с информацията, запаметяват, преразказват, показват добри умения. Техният проблем е прочитането. Ако информацията не е представена атрактивно визуално, това може да ги отблъсне. Изследванията показват, че тези деца често правят грешки, които отстрани изглеждат повече като технически, отколкото като правописни. Невъзможността им за четене не отговаря на техния потенциал и на техния коефициент на интелигентност", обясни Кристина Костова.

Учениците с дислексия изграждат индивидуални умения за справяне със затрудненията си и проблемите, които са различни от стандартната рамка, с която се сблъскват другите деца. "Много са примерите на хората с дислексия, които под някаква форма се занимават с креативна дейност. Дислексията е поводът една личност да развие своите умения по по-различен начин, което след това се оказва в плюс, когато ученикът не е притискан и не се е създала някаква допълнителна емоционална травма. Това, което може най-много да навреди, е психо-емоционалната травма от това, че детето е по-различно от останалите и че не се справя така, както очакват учителите и родителите. Етикетът на "различен", на дете, което не полага усилия, може да спъне и развитието му занапред, да ощети самочувствието му и да не му даде възможност да се развива“, подчерта Костова.

Тя допълни, че внедряването на шрифта в системата на образованието не върви плавно и с необходимите темпове заради много административни спънки. "За моя най-голяма радост има много проактивни родители, които се включват и действат в тази посока. Моята идея е Adys да бъде улеснение както за учениците, така и за учителите. Развитието на едно дете много зависи и от средата, в която е. Използването на Adys е един невидим инструмент, който улеснява всички, без по никакъв начин да натоварва някого. Работи постоянно, без да има нужда от допълнителни кадри, допълнителни практики извън часовете и учебната програма", подчерта Костова.