Асоциацията за защита на потребителите е силно възмутена от действията на вицепремиера и министър на икономиката Корнелия Нинова, която под мотото "Политиката на потребителите е абсолютен приоритет“, всъщност лобира за фирмите събирачи на дългове. Министър Нинова скоростно сътвори проект на закон, който шумно прокламира като възпиращ тормоза над потребителите, но всъщност е тъкмо обратното. Превръща тези фирми в монополисти и ограничава стопанската дейност. Това се казва в позиция на Асоциация за защита на потребителите, изпратена до Агенция "Фокус".

Агенция "Фокус" публикува изявлението без редакторска намеса:

Заглавието на предложения документ – "Закон за събиране на вземания по потребителски договори“, ясно подсказва, че не става въпрос за урегулиране на дейността на колекторските фирми, а основно комунални задължения. В чл. 2 ясно е записано, че "Този закон не се прилага за договорите с потребители, попадащи в обхвата на Директива (ЕС) 2021/2167 директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС“. Това са основно ипотечни и потребителски банкови кредити и задължения, които представляват основния дял от изкупените от колекторски фирми вземания.

Обръщаме внимание на министър-председателя Кирил Петков, който е припознал законопоректа, че България е задължена по силата на членството си в ЕС да транспонира всяка директива в националното законодателство. Това поставя въпроса защо вносителят на проекта - Министерски съвет, по инициатива на вицепремиера Нинова, не е предложила вариант, който да урежда в цялост колекторската дейност, а не само дребни части от нея (основно сметки за телефон, парно, вода и др.).

Припомняме, че по официални данни в България миналата година една банка продаде пакет вземания в размер на над 433 милиона евро, който беше изкупен от една единствена колекторска форма. През 2019 г. са продадени от друга банка кредити на стойност 350 млн. лв. отново платени само от една колекторска компания.

Чрез чл. 3 и чл. 5 в законопроекта се дават правомощия на колекторите, които ги превръщат в монополисти на вторичния пазар за дългове. Така например потребителите и техните близки няма да имат право да изкупят задължението на по-ниската цена, на която кредиторът ще продаде на колектора. Това на практика е в колизия със свободната стопанска инициатива, гарантирана в чл. 19 от Конституцията ни.

Чл. 8 не забранява на представители на компаниите за събиране на вземания да подвеждат потребителите като ги заплашват с институции, подвеждаща информация и неверни твърдения за предприети действия.

Асоциацията за защита на потребителите настоява законопроектът да покрива напълно дейността на колеторските фирми и да е насочен към цялостно регулиране на дейността им. В тази връзка ръководството на АЗП ще настоява за среща с премиера, на която да представи визията си за изчерпателен закон, задържащ следните елементи, липсващи в инициативата на Нинова:



• Длъжниците да имат право по всяко време да оспорят дълга (а не само в 3 месечен срок както е посочено в чл. 7, ал. 2 от законопроекта) и това оспорване да води до незабавно прекратяване действията по събиране. Все пак трябва да се има предвид, че по дефиниция става въпрос за несъдебно потвърдени притежания и за действия не на органи по изпълнението;

•Колекторите да изкупуват дългове след като длъжниците бъдат уведомени и им бъде предложено да го изкупят на същата цена;



• Да се въведе условие, когато давността е изтекла, длъжникът да може да възрази;



• Тази дейност да не се монополизира като се даде право само на колекторските фирми да я извършват. (В момента тя се извършва и от адвокатски кантори);



• Достъпът на тези фирми до ЦКР също да бъде регламентиран;



• Лицензионен режим;



• Да се регламентира прехвърлянето на дълг, за да не се стига до случаи, като този в Средец, където две фирми стигнаха до стрелба за дълг от 140 лв.;



• Да може по всяко време длъжникът да заяви, че желае да преустановят да го притесняват и те да са длъжни да спрат моментално.





Вносител на законопроекта за съжаление е новото правителство, което дойде с обявеното желание за промяна. Тези решения показват липса на визия в управлението на страната, няма чуваемост за истинските проблеми на хората и воля за пресичане на лобистките интереси. Отхвърлянето или приемането на предложения законопроект е истинският тест дали обикновения човек – избирателят е поставен в центъра на това управление.