Фондация "П.У.Л.С.“ вече 25 години оказва денонощна подкрепа на деца и лица, пострадали или в риск от насилие или трафик. Това каза Михаела Боянова – координатор "Младежки и превантивни програми“ във фондация "П.У.Л.С.“, в предаването "Денят на фокус“ на Радио "Фокус“.

За тези 25 години към организацията са се обърнали за помощ повече от 15 500 души, като 680 са минали и през кризисния център. Повече от 300 човека годишно търсят подкрепа, а около 50 минават през кризисния център на фондацията. Най-често това са майки с деца. "Тук не говорим за числа, а за човешки животи, които бихте могли да подкрепите“, подчерта Боянова.

Фондация "П.У.Л.С.“ предоставя комплексни услуги. "Част от тях е 24-часовата денонощна линия за пострадали от насилие – 076 60 10 10, на която всеки може да се обади и да сподели за проблема си. Ако няма друга алтернатива, може да използва нашия кризисен център. Ако това лице е готово да получи подкрепа, ние бихме могли да му предложим цялостна психологическа подкрепа около овладяване на психо-емоционалното му състояние и юридическа подкрепа около завеждането на дела, издаване на заповед за незабавна защита, ограничителна заповед. Ако пострадалото лице не е готово да му бъде помогнато, няма сила, която да му помогне“, заяви Боянова.

Често обаче финансирането за услугите, които фондацията предлага – предоставяне на кризисен център и консултативна програма за грижи, не е устойчиво. Държавна подкрепа има по линия на кризисния център – чрез финансиране на 12 легла. "Често нуждите не биват покривани пълноценно. През годините много пъти е имало финансови кризи, в които организацията е изнемогвала. През 2022 г. се стигна до момент, в който бяхме поставени пред реална опасност част от програмите ни да не могат да бъдат изпълнявани. В този период не само ние, но и още много неправителствени организации, работещи в тази сфера, бяха поставени пред тази опасност. Тогава най-силно усетихме именно тази подкрепа от страна на дарителите“, разказа Михаела Боянова.

През годините Фондация "П.У.Л.С.“ участва в различни комисии във връзка с разработване на законопроекти, в това число и Закона за защита от домашно насилие. "Когато мислим през превенцията, т.е. как да променим закона така, че да защитим максимално пострадалите от насилие, това е ключът, тогава можем да избегнем човек в куфар, момиче, на което бързо се налага да порасне, дете, което завинаги е загубило детството си. Когато мислим за промените, трябва да помислим по начин, по който да превентираме рисковете, доколкото е възможно“, подчерта Боянва.

Радиоводещата и стендъп комедиант Надя Брайт е посланик на каузата на Фондация "П.У.Л.С.“. Според нея трябва да има повече подобни организации. "Дейността на тази формация си струва да бъде изучавана и от законодателната власт, за да се види къде са нуждите и какво трябва да се прави. Много хубаво е, че я има, но от друга е малко притеснително, че трябва да разчитаме на такива организации да помагат вместо държавата“, допълни тя.

Надя Брайт призова за подкрепа на фондацията. Самата тя ще отбележи своя рожден ден чрез стендъп представление, средствата от което ще отидат в подкрепа на фондацията.

Тя посочи кои са знаците, по които можем да разберем, че срещу нас стои насилник – ревността и контролът във всичките му форми. "Много често контрола се представя под формата на грижа: "Няма нужда да работиш, аз ще плащам сметките“, "Не се прибирай късно вечер, защото е опасно“, "Не се обличай така, защото мъжете какво си мислят“. В началото, когато любовта е по-жива, бурна и страстна и хората не са се опознали, много често това се счита за начин на изразяване на любовта“, посочи Надя Брайт.

Когато в една връзка се стигне до насилие, обезценяването на единия и контролът над него вече е прието за норма. "Когато си в тази роля, започваш да приемаш реалността и себе си по този начин – в ролята на жертва. Когато се случи веднъж, много често насилникът се извинява. Пострадалият решава да се върне, да пробва отново да прости. В други случаи на пострадалия му се втълпява, че това си заслужава. Много често хора, които нямат подкрепа – семейството им не е достатъчно силно, изолирани са от приятелите си, не смеят да споделят с колегите си, те са сами, безпомощни и единственото, което им се струва логично, е да се върнат, защото им е втълпено, че няма да се справят по друг начин. Това се случва много често и трябва да разберем, че тези хора имат нужда от система за подкрепа“, обясни Брайт.