Доброто кино провокира морално безпокойство. Аз дълбоко вярвам, че киното е изкуство, че може да променя света, може да повдига въпроси и да кара хората да мислят къде са те, как живеят, какво могат да променят около себе си. Това каза режисьорът Стефан Командарев в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Вярва, че с филмите си може да превърне родината си в едно по-добро място за живеене. "С моите филми, с различните каузи, които разглеждам в тях – и игралните, и документалните, аз се опитвам по някакъв начин да помогна да се постави диагноза на това, което се случва в България, с надеждата, че тази диагноза ще помогне за някакво изцеление и някакво преобразуване на нашата държава в едно по-добро място. Няма филм, от който да се срамувам. Общото между всичките ми филми е, че съм се отдавал на тях на 100%, те са били каузата на живота ми в даден момент“, каза режисьорът.  

Определи филмите си като много български, автентични и истински. "Много щастлив, че стигат до големи фестивали. Когато има автентичност, тази автентичност е универсална, разбираема и вълнуваща по всички континенти. Много се гордея, че немалка част от моите награди са награди на публиката. Имам такива от всички възможни континенти, с чисто български истории“, каза режисьорът.  

Целта на "Уроците на Блага“ е да постави и остави у зрителите много въпроси за поколението на нашите родители, за българските пенсионери. "Те остават най-голямата жертва на т.нар. преход. Имахме нужда от движеща сюжетна линия, която да даде драматургията на филма, и затова избрахме темата за телефонните измами, която е много свързана с това поколение и дава това вътрешно драматургично движение, което дава и елемента на трилъра“, обясни Стефан Командарев.  

Българските пенсионери според него са лишени от достойнство на завършека на живота си, в отношенията с близките си. "Една голяма част от тях са самотни, децата и внуците са някъде далече, за да търсят прехрана. Няма нужда да говорим за неща като адекватна лекарска помощ, храна, културен живот, екскурзии. Това е реалността. Дай боже този филм да е насочил вниманието към това и дай боже някой ден това да се промени“, допълни режисьорът. 

Филмът е достоен за наградите "Оскар“, смята Стефан Командарев. "Просто трябва да положим всички усилия колкото се може повече членове на Американската академия да го видят, да го оценят и да гласуват за филма. Но всичко това има нужда от огромна организация, логистика, екип, което ние сме готови да го направим. За това ни помага опитът от предишните два пъти, плюс това, че сега тръгваме от много силни позиции. В крайна сметка трите награди от Карлови Вари, това, че филмът ще участва на изключително много фестивали, страхотните ревюта в специализираната филмова преса ни вдъхват много голям оптимизъм. Искаме да имаме адекватна поне на останалите балкански държави кампании“, заяви режисьорът.  

Той разказа и за документалния филм "Живот от живота“. "При мен се получава едно много интересно преливане между документално и игрално кино. Теми, които съм открил в документалното кино, после ги използвам в игралните филми. С този филм се случи обратното. Той се превърна в кауза за нас, някак си самата кауза ни намери. Темата за донорството и трансплантацията ние я открихме, когато писахме сценария на филма "Посоки“, поясни Стефан Командарев.  

Будителството не е еднократен акт, а всекидневно усилие, смята Стефан Командарев, който е един от номинираните за "Будител на десетилетието“. "Учителят, който се изправя всеки ден пред децата с мисия, с чувство, с призвание, това е будител. Човекът на изкуството, който създава с цел да провокира размисъл, въпроси, е будител“, допълни Командарев.