Винаги, когато сме стигнали дъното и казваме "е, не може по-лошо от това“, за съжаление виждаме, че може. Това каза в обзорното предаване "Това е България“ на Радио "Фокус“ социологът Кольо Колев. "Възможностите в това отношение са безгранични. Определено имаме още на какво да се радваме. Тъжно е, разбира се. Но това е горчивата действителност. Отново виждаме рецидиви от типа, към момента едва ли не пазарната икономика е обречена, идеята за частната собственост, също като че ли се отрича. Всичко това, като че ли сме го виждали.“

Наблюдаваме едно тотално разминаване между общественото мнение и така наречената официална политика, категоричен е Колев. "Можем да го наблюдаваме в много сфери, но основното е примерно в еврозоната. Всички твърдят колко е хубаво в еврозоната, а обществото като цяло казват "не, не искаме“. Хората тайно подозират, че това се пише върху техния гръб и върху техните икономически интереси. Другото основно разминаване е така нареченият евроатлантизъм и отношението към войната в Украйна. Хората смятат, че България не трябва да бъде в авангарда на ястребите, а по-скоро неутрална страна, която не вижда своите интереси в битката между два съседни братски народа. Да, имаме огромно разминаване между политиката и общественото мнение. И разбира се всички тези форми на някаква цензура, на опит за някакъв нравствен контрол, който може лека полека да се превърне в друга форма на контрол“.

Без всякакво съмнение всички партии се правят, че не им личи, но те са малко или много уплашени и притеснени от възможността за нови избори, смята Колев. "Тази пропаст между обществените настроения и политиката, те ясно я долавят. И не могат да не си дават сметка какви ще бъдат резултатите в едни предсрочни нови избори. Това ще бъде крайно ниска избирателна активност, съответно никаква легитимност на възможните избраници, което ще бъде още по-неустойчиво, дори от настоящото положение. И едновременно с това политиците, като че ли приличат на организирани банди плъхове, които се бият на борда на "Титаник“, при положение, че корабът вече е обречен“.

Цоня СЪБЧЕВА