Покрай разговорите за новия бюджет отново се повдига и въпросът за размера на държавната субсидия за политическите партии, съобщиха от Институт за развитие на публичната среда. От Има такъв народ, участващи в управляващата коалиция, вече обявиха, че ще предложат държавното финансиране да бъде намалено на 1 лв. за получен действителен глас. За разлика от все още неприетия бюджет, отчетите на партиите за кампанията през ноември вече са факт. И за тази кампания нашият екип провери как са формирани техните приходи и каква част от тях е от субсидията.

Цялата информация може да бъде намерена тук.

За правилата

На парламентарните избори през ноември миналата година участваха 20 партии и 7 коалиции. Според подадените пред Сметната палата отчети, те са разполагали с приходи в размер на 7 904 218 лв.

Правилата задължават участниците в изборите да подадат финансовите си документи в срок от 30 работни дни след изборния ден. Информацията се публикува в Единния регистър по Изборния кодекс. И за тази кампания, данните там са във формат, който не предполага последваща машинна обработка.

Партиите могат да финансират кампаниите си със собствени средства, такива на кандидатите и дарения от физически лица. Коалициите пък набират приходите си от средства на партиите, участващи в тях, средства на кандидатите и дарения от физически лица. Даренията от физически лица нямат таван, но всички получени от участниците суми следва да бъдат декларирани в 7-дневен срок от получаването им.

Участниците, които нямат право на държавна субсидия, могат да ползват медиен пакет в размер до 40 000 лв. Ако в коалиция участва партия със субсидия, то размерът на медийния пакет се намалява пропорционално. Целта на тези средства е да се използват за медийно отразяване на платформите на политическите субекти, така че посланията им да достигнат до повече избиратели.

Както и в и този път има някои несъответствия при попълването на отчетите. Отговорните за тяхното изготвяне представители на партии са допускали грешки при попълването на конкретни графи, в някои случаи изобщо липсва категоризация на приходи/разходи, и др.

Приходите на партиите и коалициите

Общата сума на приходите на 20-те партии, явили се самостоятелно на изборите за парламента, според отчетите им възлиза на 1 754 727 лв.

Прави впечатление големият дял на медийните пакети – 625 046 лв. или 35% от всички постъпления. Тази особеност при приходите на партиите се дължи на факта, че голяма част от тях нямаха право на държавна субсидия и се възползваха от възможността за медийно отразяване за сметка на пакетите.

Това е и причината, поради която държавната субсидия, която в предходни кампании беше основен източник на финансиране, остава на второ място с 33% или 582 409 лв. За партия Възраждане приходите от държавна субсидия възлизат на 88% или 94 512лв. Голяма част от и приходите на ДПС са държавни – 68% или 276 485 лв.

За втори път – както и през април, приходите на ДПС не са формирани само от държавна субсидия. В кампанията от ноември от Движението са използвали и "Други приходи". От подадения пред Сметната палата отчет не става ясно какви са точно те. Така например може да става въпрос за дарения към партията, които не са конкретно за предизборната кампания. На официалната страница на ДПС обаче няма публичен регистър на дарителите.

Партии с най-много приходи в кампанията за парламентарни избори на 14 ноември 2021

Приходите на 7-те коалиции в кампанията за парламентарните избори през ноември са общо 6 149 491 лв. Традиционно основен дял във финансирането заемат собствените средства на коалициите – 3 456 423 лв. или 56%.

Публикуваните данни обаче не ни дават информация за вида на тези средства – дали са от държавна субсидия, членски внос, стопанска дейност или банкови заеми, например.

Сред коалициите са много от формациите, участвали в 46-тото Народно събрание – ГЕРБ-СДС, БСП за България, Демократична България и Изправи се, БГ! Ние идваме!, които са получавали държавна субсидия.

Структура на приходите на коалициите, регистрирани за участие в изборите за народни представители на 14 ноември 2021

Отчетите показват, че най-много са приходите на коалицията Демократична България – 1 870 696 лв., следвана от Продължаваме промяната с 1 829 838 лв. и ГЕРБ-СДС с 1 164 423 лв. Приходите на последните са от собствени средства на партиите като впечатление прави разпределението им. Според данните в Сметната палата основната част от сумата е за сметка на партия ГЕРБ – 1 132 518 лв., а около половината от тях – 519 130 лв., са от "непарични средства". Не се разбира какъв е техният характер и дали това са дарения привлечени преди предизборната кампания. В парламентарните кампаниите до 2017 г. ГЕРБ се явяваше като самостоятелен участник и приходите им се формираха изцяло от държавна субсидия ( – 2 315 933 лв. е размерът на субсидията, с която са финансирали кампанията си за парламентарните избори през 2017 г.).

Макар и без официално регистрирана партия на Кирил Петков и Асен Василев, коалицията с тяхно участие – Продължаваме промяната, е първа по получени дарения в размер на 1 323 504 лв. В допълнение, техните кандидати са били и най-щедрите като са отделили най-много средства, за да финансират кампанията на своята коалиция – 506 334 лв.

Коалиции с най-много приходи в кампанията за парламентарни избори на 14 ноември 2021

Финансовите отчети от кампанията за парламентарните избори през ноември показват, че основните източници на приходи, на които са разчитали участниците в нея, са медийните пакети и съответно собствените средства на коалициите (зад които можем да очакваме, че стои в най-голяма степен държавната субсидия).

Както обаче вече описахме, начинът, по който се публикуват приходите не позволява да бъде оценен делът на държавната субсидия във фондонабирането за предизборни кампании. Това е сериозен проблем по отношение на нейната отчетност. Този дефицит се разпростира и извън провеждането на агитация за конкретни избори, именно защото отсъстват ясни законови стандарти за нейното разходване.

Повече за приходите на партиите

Институт за развитие на публичната среда не веднъж е отбелязвал (цялостно проучване по темата: ), че получаването на субсидия в момента зависи единствено от изборния резултат. Също така партиите не са обвързани с конкретни функции, за да я разходват. Такива функции например могат да са обучения на партийни активисти; научноизследователска работа в сферата на държавното управление; подготовка на управленски програми и идейни платформи; гражданско образование и други.

Въпреки че разговори за субсидията са любими на редица политици, в публичния дебат липсват и не се обсъждат стандарти за нейното планиране. Говоренето по темата обичайно се ограничава единствено до популисткия спор за размера на държавната помощ за партиите.

В последващи материали екипът ни ще представи анализ на разходите, извършени по време на кампанията, както и къде бяха насочени медийните пакети в годината на изборите.