Доколкото по социални съображения не може да се допусне целият трудов доход на едно лице да се използва за погасяване на задълженията му, законът определя т.нар. несеквестируем доход – един минимум, който да гарантира задоволяването на базовите нужди на длъжника и неговото семейство. Определянето на секвестируемата част от дохода зависи от два фактора: размера на заплатата и броя на децата, които длъжникът издържа. Подробните правила се съдържат в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на Република България.

Какви са законовите разпоредби относно взаимовръзките между минималната работна заплата и определянето на минимумът, гарантиращ базовите нужди на длъжните и техните семейства, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork.

Минималната работна заплата служи като единица мярка за определяне на секвестируемата част от дохода на едно лице по смисъла на Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В него е предвидено, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чиито размери са над минималната работна заплата, може да се удържа само:

– ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата – една трета част, ако е без деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа;

– ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и четирикратния размер на минималната работна заплата – една втора част, ако е без деца, и една трета част, ако е с деца, които издържа;

– ако осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата – горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца, които издържа.

В тълкувателно решение Върховния касационен съд (ВКС) се дава отговор на един твърде дискусионен въпрос в практиката през последните години – дали думите "чийто размер е над минималната работна заплата“ се отнасят само за пенсиите, или и за трудовите възнаграждения.

Според ВКС "несеквестируемият минимум е определен абсолютно – в размер на минималната работна заплата, и това се отнася както за всяко възнаграждение за труд, така и за пенсията. Няма основание да се приеме, че законодателят третира различно длъжниците, които получават доходи от полагането на труд, от тези, които получават доходи от пенсия. Какъвто и да е източникът на дохода, абсолютно несеквестируемата част е еднаква за всички длъжници – минималната работна заплата“. Следователно работниците и служителите, получаващи трудово възнаграждение до този размер, нямат секвестируема част от заплатата.

Припомням, че за защита на служителите, които полагат най-нискоквалифициран труд, е определена Минимална месечна брутна работна заплата. Това означава, че по закон, не може да бъде уговаряно месечно брутно възнаграждение (за полагане на нормален труд в нормално работно време) в по-малки размери.

Справка:

чл. 446 ГПК

Решение № 2 на ВКС от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК