През последните години, във века на информационните технологии и бързите промени в корпоративния свят, въпросът за лоялността на служителите към своите работодатели заема централно място. От ключово значение е да се поддържа висок стандарт на доверие и сътрудничество между работодателя и работника/служителя. Въпреки това, има случаи, в които отделни инциденти или поведение на работещите могат да доведат до сериозно уронване на престижа на работодателя. Кой са те съгласно закона, отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork.

Задължението за лоялност представлява основен елемент от трудовите отношения. Работниците и служителите са задължени да се отнасят с дължима грижа и лоялност към своя работодател. Това включва не само изпълнението на конкретните трудови задължения, но и предотвратяването на поведение, което би могло да доведе до уронване на репутацията или финансовите интереси на предприятието.

Когато от поведението на служителя личи намерение да се възползва от предоставения му от работодателя достъп до материалните и нематериалните активи на предприятието или когато се констатира липса на полагане на необходимите усилия за точно изпълнение на трудовите задължения, това вече се счита за нарушение на задължението за лоялност. Такива действия могат да включват разкриване на поверителна информация, нередност в работата или дори активно саботиране на интересите на предприятието.

Последиците от такива нарушения не са само ограничени до юридически последици, но включват и сериозно уронване на репутацията на компанията. Работодателите често се намират в положение, в което трябва да предприемат действия, за да възстановят вярата на клиентите, партньорите и другите негови работници и служителите.

Като примери в това отношение могат да бъдат посочени различни форми на злоупотреба. Някои служители се възползват от служебното си положение, за да извлекат лична полза, като например придобиване на имотна облага, която не им е предоставена относно тях или други лица. В такива случаи, злоупотребата може да включва и използване на отстъпки, предназначени само за клиенти, или обратната ситуация – предоставяне на клиенти на отстъпка, предназначена за работници или служители на компанията.

Освен това, уронването на доброто име на работодателя може да настъпи чрез широк кръг действия, включително нарушаване на етични правила за поведение на работниците или служителите. Това може да включва действия, които нарушават общоприетите стандарти за професионализъм и добра практика.

Специален случай, който изразява сериозна злоупотреба, е извършването на конкурентна дейност по време на съществуването на трудовото правоотношение. Тук работникът или служителят може да използва предоставените му материални активи или придобития при работодателя опит, за да извършва същата работа като конкурентен агент.

Всички тези форми на злоупотреба създават не само правни последици, но и носят сериозни рискове за репутацията на компанията. Устойчивият успех на всяко предприятие изисква постоянно внимание и строго спазване на етичните и професионални стандарти от страна на работниците и служителите. Създаването на корпоративна култура, насочена към взаимно уважение и лоялност, е от съществено значение за предпазване на доверието и престижа на работодателя.

Задължението за лоялност не е само правно задължение, но и фундаментален етичен принцип в сферата на трудовите отношения. Нарушенията му могат да имат тежки последици както за индивида, така и за компанията. Работодателите трябва активно да работят в посока на създаване на такава корпоративна култура, която подкрепя лоялното и отговорно поведение на работниците и служителите, като по този начин предотвратяват уронването на своя престиж и репутация. Такъв подход не само създава здрави отношения в работната общност, но и укрепва дългосрочната устойчивост на предприятието.