Интригите и клюките – често се възприемат като синоними, но всъщност имат различия. Докато клюките обикновено се отнасят до предаване на информация, която може да е вярна или не, интригите по-скоро включват умишлено създаване на конфликт или манипулация на ситуацията. В българския фолклор има много поговорки, които подчертават тези разлики, като "Казана дума, хвърлен камък".

Хората, които често разпространяват клюки, понякога нямат "цедка на езика". Те говорят без да се замислят, забравяйки, че думите са кото бумеранг и рано или късно ще се върнат при тях. За тази порода хора е по-важно да бъдат в центъра на вниманието или да се чувстват важни в социалната структура, отколкото да се замислят за последствията от казаното.

Слуховете и сплетните могат да плъзнат навсякъде – сред приятели, познати, съседи и на работното място. Когато хората се събират, обикновено разговорите преминават през определени теми, а интригите лесно могат да се вмъкнат между редовете. Както казваме в България "На всяка манджа мерудия." Това е особено вярно на работното място, където конкуренцията и напрежението създават благоприятна среда за интриги.

На работното място, клюките могат да имат разрушителен ефект – те могат да повлияят на работната атмосфера и да създадат напрежение между колегите. Както се казва: "Не е важно какво мислиш, а какво говорят другите."

Правилна формула няма, защото всичко зависи от психиката, един от начините да се справим с интригите и клюките е да не даваме ухо на зловредни реплики. "Който е в устата на другите, е в ръцете на съдбата." Когато игнорираме клюките, ние отслабваме силата им и пречим на интригантите да се хранят с нашето внимание.

Важно е да помним, че интригите не са нищо повече от опити за манипулация. Когато стоим далеч от сплетните, можем да се фокусираме върху положителните аспекти на взаимоотношенията.