Климатът и времето са различни неща, но за много хора те са едно и също, въпреки че едното прави другото. Времето е моментното състояние на атмосферата - температура, вятър, влажност. Климатът е съвкупност от  снимки на много време в момента. Когато се усредни какво се случва навън на базата на тези снимки от времето, получаваме климата на дадено място, тоест климатът е едно обобщаващо нещо на времето. Това каза за предаването “Животът на фокус" на Радио “Фокус" с водещ Ася Александрова докторът по климатология Симеон Матев.

Интересът му към климата и времето идва в детството му с една импровизирана негова изложба на тема дъжд - много дъжд, малко дъжд и т.н.  Това са първите му спомени, че има влечение към времето.  Най-голям принос за влечението му към времето и климата има учителката му от първи, клас, която им е поставяла за домашно да отбелязват какво е времето навън всеки ден. Той в таблици и тетрадки е отбелязвал всеки ден какво е времето навън. Тези тетрадки запазва до днес и ги смята за първия негов метеорологичен архив от 1982 г., систематизирани от наблюденията му. Съпругата му е кръстила тези тетрадки Синоптикология - хем Симо, хем синоптика, хем логия. В рода му той е първият метеоролог, родителите му са били инженери. Според него между метеорологията и инженерството има много общо, по причина, че всяка една прогноза за времето е низ от уравнения и изчисления. С дядовците си е прекарвал много време сред природата и наблюдението на времето е изградило в него усет за него.

Безпристрастен е към затоплянето на климата, не обича дългата суша и прекалените валежи. Климатът е процес, който протича от създаването на Земята винаги се е променял и винаги ще се променя. Атмосферата като цяло притежава мощ и енергия, която в дадени моменти предизвиква ситуации за излизане извън комфорт и хората се стресират повече. “През последните 100 години България е преживяла затопляния и застудявания. В последните 20 години тенденцията е към по-топло, 2023 г. беше най-топлата година, а тази 2024 г. ще е още по-топла, аномалията от началото на годината до момента е чудовищна, тя е много над аномалията през 2023 г.  Тази година имаме най-топлото лято за повече от 140 г. с най-високата средна температура. Има лета в миналото, примерно 1927 - 1928 г., запомнени от архивите и историците, като изключително горещи лета, но те са по-хладни от тазгодишното лято. Лятото на  2012 г. е досегашен водач на затопляне, но тази година  архивът ще бъде попълнен с новата най-топла година 2024. Използвам 30 години, тъй като това  е период, който Световната метеорологична организация е препоръчала за изграждане на климатични средни стойности, има се предвид процеси, които правят пълен кръговрат. При сравнението на 30-те години от 1991 до 2020 г. с предишните 30 г. 1961 - 1990 г. Разликата е огромна, имаме затопляне от 2 градуса през август, което е изключително много в климатологията. Но пък 1961-1990 г. е най-студения период през тези 100 години. В момента ние сравняваме най-горещия с най-студения период", обясни Симеон Матев.

По време на интервюто, той сподели, че усеща, че всеки момент ще завали и е убеден, че в центъра на София трябва да вали много яко около 15-20 минути. Един такъв дъжд през лятото не винаги носи позитивни усещания, защото вдига влажността, а много хора имат проблем с нея, като изпитват задух. Но дъждът смъква температурата и се усеща една прохлада. В следващите 1-2 седмици според него, времето ще е подходящо за всякакъв вид дейности - за почивка, и за работа. “Хората имат очаквания към нас, винаги  да сме точни в прогнозите си. Но Земята не е разкрила всички свои тайни, има неща, които не знаем, циклонът все още не е добре изучен как възниква. И понякога се случва да не сме точни. Професията ми е интересна, развива се,  и технологиите помагат много, суперкомпютрите могат да изчислят какво ще е времето за следващите 14-15 дни със скорост, която преди 20-30 г. не сме си представяли, че може да бъде изчислена. Новите технологии, специално в климата, в метеорологията като цяло са един плюс.  Те се опитват така да направят живота ни, че да нямаме изненади. Но пък изненадите са едни от най-хубавите неща в живота",  сподели Симеон Матев.

Когато ходи на почивка носи измервателна апаратура със себе си, защото всяко едно място притежава уникален климат, който ако не се измери със съответната апаратура, не се знае какви тайни крие. В багажа му винаги присъстват термометър, ветромер и различни други джаджи. “Климатът влияе на земеделието, но по-интересно е дали бизнесът не влияе на климата? Възможно е бизнесът да влияе на политиките на дадена държава за това какви стратегии да разработва за своето бъдещо развитие. Говорим за възобновяеми енергоизточници, за развитие на даден отрасъл да превъзхожда друг отрасъл и всичко е свързано по някакъв начин чрез климата. Каквото и да правим ние зависим от климата, а ще е хубаво, ако климатът не зависи от нас. Защото не всички наши действия ще доведат до по-добро за човечеството. Има много алчност в човечеството и в бизнеса, и в един момент този стремеж към повече може да доведе до сериозни проблеми. Сега сме в период на цикъл, в който имаме по-топло врем. Ако към това добавяме и нашата икономическа дейност, с която е доказано чрез отделянето на парникови газове добавя към естествения ход на развитието на климата още може би около половин градус, ако не и повече. Зад този половин градус се крият големи регионални различия. И ако за последните 150 г. нашата планета се е затоплила с 1,2-1,3 градуса средно, полярните райони са се затоплили с 4-5 градуса. Бизнесът пряко влияе на науката като кара част от учените да манипулират данните, а това е пагубно", подчерта Симеон Матев.

“По различен начин се променя климата в Северна и Южна Европа, защото факторите, които определят климата в тези региони са различни. Южна Европа през следващите години ще бъде изложена на много по-сериозен брой екстремни явления, отколкото Северна Европа. Самите по-високи температури предполагат по-голяма енергия в атмосферата, която ще предизвика по-интензивни явления. Климатът на Южна Европа, към който и ние спадаме, често е на границите към умерения - с нормални температури и по-топлия тропичен - на юг от нас. И границата между двата типа климат ще създава проблеми. Топлият ще иска да завладее нашите региони, студеният пък няма да му се дава лесно, и тази борба ще поражда аномалии и по-екстремни събития, на които сме свидетели вече 10-ина години. Аномалиите се прогнозират успешно в бъдеще, че ще нараснат като честота, но за съжаление не могат да бъдат прогнозирани точно по кое време ще се случат. През следващата година в нашата страна ще има чести проблеми с безводието, но не мога да кажа точно кога ще завали спасителният дъжд, който да ни избави от това безводие. Голяма част от безводието е заради нас, защото 70-80% от чистата питейна вода изтича по улиците, заради безхаберието ни. Всичко е в  наши ръце, природата е силна и могъща, притежава енергия, която за щастие ние не можем да победим, но щетите, които понасяме от природата зависят от нас колко големи ще бъдат. Ако ние предварително сме подготвени за всички тези екстремности, щетите върху нас ще бъдат много по-малки. Най-важно е да се информира обществеността за това какво предстои. И  всеки сам да преценява как да се спаси. Всеки един регион в света има различни проблеми и трябва да се подхожда конкретно за решаване на тези проблеми. Всеки има къща, и всеки сам трябва да реши проблемите на своята къща. Срещам се с част от студентите си поради поправителната сесия. Рядко се намират последователи от студентите, има и конкурентност между тях. Но съвременните студенти не са по-лоши от нас, когато ние сме били студенти. Държат се адекватно спрямо времето си. Вярвам в бъдещето, че те един ден ще управляват нашата страна със своя труд и знания и изобщо човечеството напред,  към по-хубав живот. Пожелавам си времето да бъде с нас", заключи Симеон Матев.