"Моето място е в бизнеса, но тъй като бях поканен от акад. Денков, сегашния министър-председател и начина, по който ме покани, беше такъв, че не можех да откажа! Просто каза – ела да свършим работа!“.

Така отговори министърът на земеделието и храните Кирил Вътев на Илиана Беновска, "Беновска пита – Радио К2“, която попита: "Анонсът на участието на министър Вътев формулирахме така "Министърът на земеделието и храните каква тежест има в българската политика“! Радвам се да Ви видя! Макар че малко ме учудихте, че станахте министър?“.

Коя е Вашата свръхзадача, като министър?“, попита Беновска. Кирил Вътев отговори, че свръхзадачи няма. Той продължи, че всички държави са излизали от кризи, дори от тежки следвоенни кризи с добре развито земеделие. В нормалния свят обаче под "земеделие“ се разбира от полето до масата, тоест земеделието и храните заедно, а ние ги разглеждаме поотделно. "Това е грешка и едно от първите неща, които трябва да разберем, е, че агрохранителната верига е едно цяло и не можем да разделяме земеделие от храни!“, категоричен бе земеделския министър.

Следващата важна задача е свързана с наложилата се у нас ориентация към субсидии. Ориентацията трябва да бъде към продукт, който е успешен на пазара. Трябва да има и високо ниво на екология, както повелята европейските стандарти.

Водещата постави въпроса за ниските земеделски квоти на България в ЕС. Кирил Вътев отвърна, че причините са много. На първо място тези държави, които много силно си защитават земеделието, никога не са имали национализация на земята. "Тази насилствена национализация и откъсването на българина от земята нанася много тежък удар върху неговото съзнание, морал и въобще народопсихология! След това знаем как се случи и приватизацията. И причината ние да имаме ниски квоти никак не е безобидна. Ние сме си виновни за тези квоти. Защото при приемането на България в ЕС ние трябваше да представим количество производство за предходни години. А поради това, че ние много обичаме да хитруваме по "андрешковски“, ние укриваме производствени обеми. И затова най-важно е да се контролира какво се случва на пазара, а не кой какви документи за продажби представя! Защото всичко е на пазара! И поради това, че тогава сме показали ниски квоти, сме защитили ниски квоти! Никой не ни ги е свалил изкуствено!“, обясни Вътев. Той добави, че на България ѝ липсват два ключови закона. Единият е закон за търговията със земеделска продукция, а другият е закон за кооперативите.

Беновска попита как може да се помогне на малките производители, които продават своя собствена продукция в малките населени места. Министър Вътев отговори, че на тези хора трябва да им се помогне да се самоорганизират и да имат достъп до фермерски пазари, каквито за съжаление у нас се организират спорадично. Той добави: "Всеки сам

поотделно няма как да постигне! Имаме много работа! Работа с тези земеделски производители да влязат в организации, да минат през коопериране, да имат събирателни центрове. Всеки дребен производител може да отиде на големия пазар само когато продуктите му съответстват на стандартите!“.

Беновска попита какво се случва с предоговарянето на тавана на помощите, които ЕК отпуска заради войната в Украйна. Министър Вътев отговори, че въпросните помощи имат таван и те са изплатени. Таванът е 250 000 евро. Става дума за целия период, а не само за 2022 г. "Това е прегледано, доказано и е предмет на предстоящи допълнителни преговори. Това решение е договорено с ЕК от българска страна. Това е за целия период, който не е предоговарян. Би трябвало да се предоговори този период!“.

"И какво да правим ние с 266-то животно? Да отида при 266-та крава и да ѝ кажа – краво, теб няма да те храним?“, попита Беновска. Вътев отговори, че нещата не стоят точно така. Той обясни, че когато ЕК е субсидирал на бройка или на килограм продукция, тогава е настанало свръхпроизводство. Това е принудило ЕК да мине на субсидиране на площ. "А субсидията е помощ! Ние това трябва да разберем, че субсидията не е решение на нашия проблем, а е подпомагане. Решенията на нашия проблем се случват на пазара! Затова Ви връщам обратно към закона за търговията със земеделска продукция и закона за кооперативите. Ние нямаме нито един кооператив! Ние имаме кооперации, но кооператив – нито един!“, заяви министърът на земеделието. Той добави, че не може да се ангажира с някакъв конкретен срок за предоговарянето на тези тавани. Смята обаче, че е възможно това да се случи до края на годината.

Водещата попита какво се случва с помощите, отпуснати на животновъдите през 2008 г., които държавата е поела ангажимент да опрости, но това все още не се е случило. Още повече, че сумата е под 3 милиона лева. Министър Вътев отговори, че все още не се е запознал с този казус. Тепърва ще го проучи и ще обсъди заедно със земеделските производители какво може да се направи.