Повечето хора, които вървят по Камино де Сантяго, не осъзнават докрай, че всъщност това преживяване не е просто движение по пътеките на една красива Северна Испания, а има една конкретна цел. Камино е алегория. Това каза Кирил Карталов – доктор на науките към БАН и член-кореспондент на Папския комитет, в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

Първото си пътуване по Камино де Сантяго той предприема през 2018 г. Същата година той се връща още два пъти, по различни и непопулярни маршрути. Извървява всички 14 маршрута. "След третото пътуване вече дойде и интелектуалният глад да задълбоча някои ключови въпроси, като например защо е толкова важен свети Яков вместо свети Павел в Рим, или дали когато някой върви по тези пътеки, осъзнава мястото, докъдето стига, или това е просто едно приключение“, разказа Кирил Карталов.

Пътуването по поклонническия маршрут според него е изживяване, което всеки трябва да си подари. "То дава един друг, страничен поглед върху нас самите и върху света като цяло. Вървенето по тези пътеки дава едно опресняване на паметта какво всъщност е Европа, този букет от различни народи, които имат една цел – в случая Сантяго де Компостела. И е полезно понякога човек да съблече всичко от себе си, пряко и метафорично, за да може да поднови една нова сила в себе си, която да доведе до други резултати“, смята Карталов.

Поклонниците през средновековието са се стремели чрез изминаване на Камино де Сантяго да се доближат до божественото. "Днес популярния термин е духовна трансформация, която всеки разбира сам за себе си“, допълни той.

Книгата на Кирил Карталов "Цветята на нациите. Пилигрими по Камино де Сантяго“ е изследване на историята и развитието на пилигримските пътища Камино де Сантяго през вековете. Премиерата й ще бъде тази вечер от 18.00 часа в "Арт клуб Дипломат“. Авторът разказа за избора на заглавието.

"Цветята на нациите" идва от един документ, който намерих в архивите на катедралата в Сантяго де Компостела, където се цитира, че всички, които крачат към мощите на свети Яков, са "цвете на нациите“, т.е. това е най-добрата извадка от народите, които си позволяват да се откъснат от ежедневието, да се откажат от удобствата и да се подложат на тези изпитания. В документа е "цвете на нациите“, аз го превърнах в "цветята на нациите“, за да бъде един призив и реверанс към всички съвременни хора, които правят това усилие“, обясни Карталов.