Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
Виж се, бе, жена, откъде толкова кураж да поемеш в ръчичките си държавата. За какво я мислите тази държава - за някаква гюдерия ли или за нещо, с което може да се упражнява всеки безцеремонен натрапник. Това написа известният журналист Кеворк Кеворкян по повод новоизбрания председател на Народното събрание Наталия Киселова. 

От "Фокус" публикуваме думите му без редакторска намеса:

"ПОТ И СЪЛЗИ

След срамни пазарлъци, избраха Киселова за председател на Парламента - и тя веднага реши да се изложи на едро, както се полага на такъв пост.

Обеща "пот и сълзи“ - нямало да бъде лесно, "но усилията трябвало да си струват, защото българските граждани искали една държава, която да мисли за тях“.

Пот и сълзи?!

Киселова използва думи на Чърчил – впрочем, съвсем ненужни, неоправдани и неприложими за нашия балкански батак.

И дори не си направи труда да съобщи с половин уста, кой е техният автор.

В първата си реч като министър-председател пред Камарата на общините - 13 май 1940 г., Чърчил казва: "Нямам да предложа нищо друго освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.“ Това е една от най-прочутите фрази в световната история.

Киселова безцеремонно ни напомня за нея – може би в някакъв необуздан стремеж да я провидим като нашия Чърчил.

И на кого, всъщност, обещава тя "пот и сълзи“ - на Народа или на себеподобните си?

И дали изобщо й минава през ума, че "пот и сълзи“ трябва да се пролеят най-напред в битката срещу глупостта в Парламента.

В нейният случай, това светкавично отъркване в истинските първенци на политиката издава една особена нагласа.

Но когато самата държава е в състояние на невменяемост, няма как това да не се отрази и на онези, които с една провинциална самонадеяност се сбутват да правят политиката й.

Впрочем, "потта и сълзите“ на Киселова не направиха впечатление на никого в парламентарната зала – и това за сетен път доказва, че думите не струват нищо там.

Киселова стигна и по-далеч: обяви, че не бяга от отговорност и била готова да приеме премиерския пост.

Виж се, бе, жена, откъде толкова кураж да поемеш в ръчичките си държавата.

За какво я мислите тази държава - за някаква гюдерия ли или за нещо, с което може да се упражнява всеки безцеремонен натрапник.

И как не се намери поне един да откаже държавен пост, да признае, че не е подходящ за него - един Мунчо, който по този начин да протестира срещу случайниците в политиката, срещу позорната й несмисленост.

Трябва да се учреди най-после награда за онзи, който откаже пост – и това трябва да е най-високата награда у нас.

Историкът Пол Джонсън, автор на може би най-добрата биография на Чърчил, цитира следните негови думи: "Всички сме насекоми. Но, според мен, аз съм светулка…“

Имаме късмет, че Киселова веднага не си призна, че също е светулка."