50 дни преди държавния зрелостен изпит по български език и литература стартира кампанията "Животът няма "аУтокорект“, която е насочена към зрелостниците. Целта е да им помогнем да се представят и да вземат максималния брой точки в тази важна част от изпита – българския език. Това каза в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ основателят на платформата "Как се пише?“ д-р Павлина Върбанова.

"Опитваме се малко да раздвижим нещата и да предоставим още един канал, още един начин, още един ресурс, малко нетрадиционен, на зрелостниците да се подготвят за този държавен зрелостен изпит,“ обясни тя.

По думите й едно от посланията на кампания е, че "когато поколението Z не отива при планината (правописа),  тогава планината (правописът) отива при поколението Z. Ние искаме да стигнем по възможно най-бързия, най-достъпният най-лесния начин до младежите и отиваме там, където те вече и без друго са – те пребивават в социалните мрежи.  Те предпочитат Instagram и напоследък в едно разклонение на Instagram, което се нарича Threads, към където е и насочена кампанията,“ обясни още тя, като допълни, че целта на кампанията е да им помогне по един занимателен и интересен начин да се подготвят за изпита си.   

Екипът зад кампанията "Животът няма "аУтокорект“ се състои от 4 души: творческия екип на рекламна агенция Иван Ланджев и Драгомир Дончев, д-р Павлина Върбанова и Доротея Николова – част от екипа на "Как се пише?“ и учител по български език и литература. Заедно измислят и слогана на кампанията след доста спорове: "Езикът е динамичен и той се променя, и ние трябва в движение да решаваме много езикови проблеми, (като изписването на думата "аутокорект“ в слогана). И това е още един проблем, на който обръщаме внимание в нашата кампания, макар и косвено,“ разказа тя и допълни, че чрез слогана искат да кажат още нещо на зрелостниците: че в живота няма автоматичните коригиращи програми и трябва да разчитат на собствените си знания и умения.

Д-р Павлина Върбанова е категорична, че е важно как се изразяваме. "Колкото по-малко грешки допускаме, толкова по-бързо това, което искаме да кажем, ще стига до съзнанието на тези, които ни четат. Ние учим не заради училището и заради изпита, но важното е, че после наученото става част от нашата езикова култура.“