Япония е страна на многото противоречия: на безкрайни крайности и на безкрайно смирение, на изгряващото слънце и на никога незалязващите нощи, по тишината, която е събрана в една икебана и безкрайния шум на вечно гъмжащите от хора улици.  Това каза в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“ писателят и сценарист Калина Свежин. "Никога за мен тази страна не е била на една ръка разстояние, винаги за мен Япония е била по-скоро идея, блян, нещо далечно, безкрайно красиво, но никога достъпно. Далечен свят – всичко онова, което ние не сме.“

Формалният повод за пътуването й до Япония е Media Arts Festival в Токио през 2017 година, като първото й впечатление за противоречие започва още от летището, "защото от една страна има човек, който се покланя и ти казва: "Добре дошли в Япония“, но друга страна веднага след този поклон попадаш на една безкрайна опашка, където трябва да попълниш един куп документи, и това са документи за сигурност, документите на митницата, откъде идваш, защо идваш, къде отиваш. Т.е. ти там вече започваш да усещаш, че си чужденец. А чужденецът е една особена фигура в Япония, в японското общество, която не винаги е добре дошла.“

"Всичко в тази страна е толкова различно. Наистина ти попадаш в този свят и попадаш сякаш в друга планета. И си мислиш: аз ли съм жителят на тази Земя или може би те са тези истински жители, ние ли с всичките ни странности, поведение, боклуци по улицата или те са истинските земляни с тяхното уважение, страхопочитание, чистота и красота. Просто виждаш два толкова различни свята. И това не може да не те накара да си зададеш въпроса: кое е по-добро, кое е правилното или кое е по-трудното,“ сподели още Калина Свежин.

По думите й има едно особено отношение към чужденците в Япония. Докато в Европа, западната цивилизация е свикнала на голямото човешко многообразие и това да си различен не изпъква и не прави толкова впечатление, в Япония това да си чужденец те прави много различен и не винаги носи позитиви. "Много, много рядко ще видиш туристи, много, много рядко ще видиш европейци или хора от други култури и раси, те са единици, по-скоро са изключения. Има едно особено отношение към чужденеца – има места, където те не са допускани по ред причини, понякога добри, понякога не особено добри.“

Според Калина Свежин много интересно стои въпросът за човешкото и как човешкото съществува и оцелява в рамките на японската култура с нейните строги правила и изключително строгата им социална йерархия, където общността диктува правилата. "В японската култура има много стоицизъм, има много отдаденост за общата кауза, има една идея, че ти трябва да си част от едно цяло, трябва да живееш и да работиш за това цяло. И там вече човешкото индивидуалното сякаш минава на заден план с всички негативни последствия от това,“ - разказа още писателят, като според нея тук отново се налага сравнението със западните нрави, където индивидуализмът в момента е издигнат в култ.