Нека уточним, че работната заплата е парично възнаграждение на работещия от работодател за вече извършен труд и работа. Заплатата се уговаря между работещия и работодателя при встъпване в трудово правоотношение, тоест при постъпване на работа и сключване на трудов договор. Трудовият договор уговаря и периодичността на изплащането на заплатата, като това най-често е в началото или края на всеки текущ месец.

Заплатата е основно възнаграждение за работещия, като към нея могат да се добавят и други, допълнителни стимули за работещия като бонуси под формата на ваучери за храна и друг вид покупки, частно здравно осигуряване, допълнително към задължителните здравни осигуровки, изплащани от работодателя, и други.

Допълнителното материално стимулиране (ДМС) под формата на еднократни възнаграждения, месечни, тримесечни и/или годишни премии е част от брутната заплата на работника или служителя и представлява допълнително възнаграждение (т. нар. "бонус“) извън основната работна заплата.

Във вътрешните правила за организация на работната заплата на предприятието следва да се определят размерите и начинът на разпределение на допълнителното материално стимулиране на работниците или служителите, съветва д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork. Средствата за ДМС могат да се изплащат месечно, тримесечно, годишно или за друг календарен период и в повечето случаи се разпределят между отделните работници и служители пропорционално на отработеното време през годината.

Във вътрешните правила за организация на работната заплата често се разписват и хипотези, при които работникът или служителят не получава или получава ДМС в намален размер, когато не е спазвал трудовата дисциплина.

Следва да се има предвид, че определянето на работниците или служителите, които имат право на допълнително материално стимулиране, е свързано с индивидуалната преценка на работодателя.

В случаите, когато бонусите се изплащат всеки месец, като размерът е различен в зависимост от постигнатите резултати от труда, те представляват възнаграждения над основната работна заплата, определени според прилаганите системи за заплащане на труда, т. е. те се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск или на обезщетенията по някои от членовете в Кодекса на труда.