Търговията на почти всички финансови инструменти започва, сякаш нищо не се е случило през уикенда – това е реакцията на пазарите на нападението на Иран над Израел. Това каза главният инвестиционен консултант на "ЕЛАНА Трейдинг“ Цветослав Цачев в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Неефективната атака на Иран и призивите на САЩ за намаляване на ескалацията и въздържане от военни действия е сигнал към инвеститорите, че събитието е контролируемо, поясни той. "Това е причината да няма реално отражение върху финансовите пазари и глобалната икономика. Тази ескалация в дългосрочен план е поредната малка стъпка. Конфликтът вероятно ще продължава през прокси организации като "Хизбула“ в Ливан и Йемен, без да се стигне до открита конфронтация между две страни, които нямат обща граница“, заяви Цачев.

Конфликтът обаче има пряко отражение върху цената на петрола, въпреки че към момента той не се е отразил върху световните му доставки. "Американската позиция е изключително предпазлива в това отношение. Причината е, че ако има някакъв проблем с доставките на Иран, които представляват около 3-4 милиона барела петрол на ден, това би изстреляло цените на горивата навсякъде по света. Това ще се отрази много, много негативно на резултатите от изборите за президент и за Конгрес и Сенат в САЩ през ноември. В момента се търси постигане на компромис, за да не се ескалира напрежението между тези две страни и в същото време да няма икономически ефект“, обясни експертът.

Цените на металите растат в очакване на инфлационни процеси и активизиране на глобалната икономика. "Това не е свързано толкова с евентуалната опасност от прекъсване на доставки или поскъпване на петрола. Те избързват в момента и причината е, че инвеститорите гледат повече към растеж на икономиката. След няколко години на покачване на цените от 2020 до началото на 2022 г. видяхме доста силен спад при някои суровини. В момента цените започват да наваксват това изоставане, защото се намираме в дългосрочен период на възход на суровините и особено на металите и горивата“, поясни Цветослав Цачев.

Още в петък златото достигна стойности от 2400 долара за тройунция, а веднага след това – бързо връщане на цената на златото. "Такова поведение на пазара е характерно, когато се формира някакъв краткосрочен или средносрочен връх на цената. Бързите разпродажби, извличането на печалби, промяната на настроенията на пазара са характерни след такъв голям растеж. Но ключовото тук е, че този растеж, който видяхме, след като цената се качи над 2000, се дължи на присъствието на големите играчи, на хедж фондовете, на големи инвеститори. Все още обикновеният инвеститор, по-малките играчи не се включват. Масовото участие го няма, а то е характерно, когато се правят дългосрочните върхове. Това още не е настъпило и затова смятам, че има потенциал за още растеж на златото до края на годината“, обясни инвестиционният консултант.

Техническата рецесия в момента не се усеща от населението на Европа, защото няма покачване на безработицата, заплащането на труда расте или остава без промяна. Хората обаче усещат ефектите от инфлацията, натрупана през последните години, отбеляза той. "Проблемът за някои европейски страни и особено Германия е това, че техническата рецесия е много силна за индустрията, за фирмите. Виждаме го в бизнес климата, повече от 6 месеца виждаме влошаване – все повече и повече фирми, бизнеси, компании, сектори отчитат все по-ниска активност и по-малко поръчки. Те не съкращават работници и персонал, защото знаят, че след 6 или 12 месеца няма да могат да ги върнат на работа, но бизнесът върви надолу и фирмите няма какво друго да направят, освен да ограничават разходите си“, заяви Цветослав Цачев.

По думите му Европа се деиндустриализира заради конкуренцията на Китай и заради прехвърляне на производства в САЩ заради по-евтините ресурси. "Единственият вариант, чрез който Европа може да стане по-конкурентна, е да бъдат свалени значително лихвените проценти, валутата да поевтинее и въпреки че това носи риск от инфлация, да се рестартира бизнесът и това да създаде възможност Старият континент отново да се върне на пазарите като растяща икономика с фокус към бизнеса. Пазарите, които тя ще обслужва, трябва да бъдат САЩ и страни, където има потребление и търсене на машини, като Индия, Бразилия, дори Китай.“

Инфлацията е основното притеснение на централните банкери, защото удря доходите на населението най-силно. "Много трудно е да се намери този баланс на политиката така, че да не се активизират тези инфлационни очаквания. Инфлационни очаквания има, когато бизнесът смята, че цените ще бъдат по-високи, защото разходите му ще растат, ще трябва да плаща повече за материали, суровини, ще трябва да плаща по-високи заплати и затова започва да вдига крайните си цени“, обясни Цачев.

По думите му в момента тези очаквания не са никак ниски, въпреки че данните за инфлацията в еврозоната сочат нива, които са по-добри, отколкото в САЩ. "Затова и централните банкери дават знак, че ако няма някаква негативна изненада по отношение на инфлацията, ще последва намалявана на лихвените проценти. Но за да се рестартира икономиката и да се създаде импулс за растеж, макар и за 6-12 месеца, това понижение на лихвата трябва да бъде по-сериозно – от 4% на нива до 2, което се съмнявам че ще се случи към този момент“, допълни експертът.