Тепърва в календара се зареждат много празнични дни. Първо около Великден, следват 1 май и Гергьовден. Важно е да знаем какво заплащане да очакваме, ако попаднем в работния график.

Ето интересни въпроси, свързани с подобни ситуации.

При сумирано работно време и извършване на дейност в ден, който е официален празник, какво следва да е заплащането на служителя при две хипотези:

– Ако денят за явяване на работа е предвиден в графика - дължи ли се двоен размер на заплащане като извънреден труд?

– Ако денят за явяване на работа е извън графика - дължи ли се четворен размер на заплащане като извънреден труд? Въпросите са свързани с оглед на правните основания чл. 262 от КТ и чл. 264 от КТ.

"Фокус" публикува отговора на експертите от МТСП:

За работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение (чл. 264 от Кодекса на труда).

Това увеличено възнаграждение се дължи от работодателя независимо от въведената система за организация и отчитане на работното време. Ако отработените часове от работника или служителя в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от нормата часове, те се отчитат за извънреден труд и следва да се заплатят с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда.

Поради това в конкретните хипотези считаме, че когато работникът или служителят е положил труд на официален празник следва да се изплати не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение в съответствие с чл. 264 от Кодекса на труда. Извънреден труд следва да се изплати в края на периода, когато отработените часове за целия период са повече от нормата, като увеличението в този случай е не по-малко от 50 на сто, съгласно чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда.НС