Дейността на образователния медиатор е доста разнородна – да бъде приятел, учител, родител, посланик между общността и училището. Винаги върви по бръснача. Това каза училищният медиатор Атанас Атанасов в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.  

Той е медиатор в ОУ "Иван Вазов“ в с. Устрем, община Тополовград, а на 11 януари бе отличен като един от шестте най-добри за 2023 г. в цялата страна на церемонията за награждаване на отличените в конкурса "Медиатор на годината“. Събитието се проведе в МОН и се организира от Центъра за междуетнически диалог и толерантност "Амалипе“. 

По думите му подходът към всеки родител и към всяко дете е строго индивидуален. Атанас Атанасов сподели, че в началото е било трудно, но с времето родителите са започнали да разбират, че образованието е важна част от живота на децата им.  

"За много от родителите образованието не е приоритет. Има проблем и с емигриращите родители – получава се отписване, записване на учениците заради заминаване в чужбина, отново връщане в училищната система, където те вече са пропуснали доста материал.“ 

Сред най-честите причини за отпадането на деца от образователната система той посочи липсата на средства. Някои от родителите оставят децата у дома, за да помагат при гледането на по-малките си братя и сестри.  

"Сам медиатор няма как да се справи с всичко. Всеки един случай е изговорен с директора на ОУ "Иван Вазов“ Христина Петкова. С колегите изживяваме радостите и нерадостите на нашите деца и се опитваме всячески да направим училището един уютен кът, за да може децата да се чувстват добре там и да събудим вниманието им към учебния процес. Това, което се случва при нашите деца, е вик за помощ, на който ние, хората, трябва да се отзовем и да дадем съвети за насока, не само медиаторите и учителите, а цялото общество. Защото медиаторите – да, обхващат деца от уязвимите групи, но в днешното съвремие всички деца са уязвими.“  

Пътят на медиатора е труден, споделя Атанас Атанасов. "С един разговор няма да стане, но с два, три, с пет, с настояване, с единия родител, с другия родител, с бабите, с техните близки, докато не се намери една малка пролука в тунела. От там вече се започва“, разказа той.