В изпълнение на законовите си правомощия по съгласуване относно наличието на корупционен риск на законопроекти, предложени от органите на изпълнителна власт, на 31.01.2022 г., КПКОНПИ разгледа предложени измененията в Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), съобщиха от комисията.

Предложените промени предвиждат преминаването на дирекция "Централно координационно звено“ от администрацията на Министерски съвет в тази на Министерство на финансите. В мотивите на законопроекта не са посочени конкретни аргументи за необходимостта от предложените структурни промени. Така предложена, законодателната промяна води до опасност от занижен контрол върху процедурите по управление на европейски средства. Създават се предпоставки за неефикасност и неефективност, което от своя страна, способства прояви на корупционен риск. Поставя се под въпрос адекватния контролен механизъм, който министърът на финансите ще осъществява при предложения режим на структурна реформа. Концентрирането на множество правомощия в Министерство на финансите може да създаде условия за корупционен риск.

По тези причини и с оглед защита на обществения интерес, КПКОНПИ не съгласува предложенията за изменение и допълнение ЗУСЕСИФ.

На същото заседание КПКОНПИ прие и анализ на проекта на Устройствен правилник на Министерството на иновациите и растежа (МИР), в който установи индикации, представляващи рискови зони за корупция.

С проекта на Устройствен правилник на МИР, на новосъздаденото министерство се възлага управление и контрол на значителни средства, предоставени на България от Европейския съюз. Това включва управлението на пет оперативни програми, както и изпълнение на дейности по Националния план за възстановяване и устойчивост. Общият финансов ресурс за управление, без да се отчитат средствата по предходния програмен период, е в размер на 4 323 998 910 евро.

Съсредоточаването на управлението и контрола на значителен ресурс от средства по множество програми в една дирекция в новосъздаденото министерство, поставя предизвикателства както пред ръководството на структурното звено, така и пред изпълнението на програмите.

В анализа на КПКОНПИ са посочени четири рискови зони за корупция:

1. Несъразмерно разпределение на функции и отговорности;

2. Необосновано увеличение на административния апарат и недостатъчен административен капацитет, което създава възможности за неефективно разходване на публичен ресурс (изразходване на повече от необходимите средства за постигане на очаквания резултат);

3. Неефективно управление на процеса, свързан с правонарушенията при администриране на средства от европейски фондове, инструменти и програми;

4. Неосигуряване на достатъчна публичност на проекта на Устройствения правилник на МИР.

Чрез предложения правилник, министерството се превръща в ключово звено, управляващо значителен обем от европейски средства, без да са налице съответстващи на тези отговорности надеждни контролни механизми. Фактът, че един и същи член на Министерския съвет е определен за заместник министър-председател по еврофондовете и е министър на финансите поставя рискове по отношение на системата за контрол на всички нива на управление на средствата от ЕС, тъй като министърът на финансите се оказва в позиция да дава задължителни методически указания на сертифициращите органи и одитните органи във връзка с управлението на програмите, които са му подчинени. Налице са реални предпоставки за смесване на възлагателни, изпълнителски и контролни функции, чрез неспазване на основни изисквания, отнасящи се до пълния цикъл на управление и контрол на програми и проекти. В случая, Ръководител на Управляващия орган се явява министърът на иновациите и растежа (или член на политическия му кабинет, отговарящ за Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентоспособност“), като той отговаря за процесите по програмиране, договаряне, изпълнение и мониторинг на средствата, а контрол на изпълнението (чрез ИА ОСЕС) се осъществява от министъра на финансите, чийто началник на кабинет е свързано лице, по смисъла на § 1, т. 15, б. "а“ от Допълнителни разпоредби на ЗПКОНПИ, с министъра на иновациите и растежа.

И в двата случая КПКОНПИ констатира необосновано съкращаване на срока за обществени консултации от 30 на 14 дни, което намалява времето на реакция на заинтересованите страни и се нарушават принципите на откритост и и обществено участие при изготвянето на нормативни актове.

Извършеният анализ на КПКОНПИ за установяване на индикации, предпоставящи възможности за корупционни рискове е изпратен на вносителите, както и ще бъде предоставен на Генерална дирекция "Регионална и градска политика“ на Европейската Комисия (Directorate-General for Regional and Urban Policy, European Commission) – за сведение, и е публикуван на Портала за обществени консултации strategy.bg.