2024 година се оказа "черна". Взехме си последно сбогом с бележити българи като патриарх Неофит, режисьорът Николай Волев, писателят Алек Попов, журналистите Иван Гарелов и Маргарита Михнева.

Вижте с кои бележити българи се разделихме през годината.

Алек Попов

На 22 март 2024 г. БАН загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов. Той бе на 58 години, един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. Многократно в различни свои интервюта и беседи той заявяваше, че е писател, който цял живот се труди на "нивата на езика“. Затова и неговия основен инструмент е именно българският език. Алек Попов се интересуваше от развитието на нашия език, от неговото обогатяване и способността да изразява и изобразява конкретните пулсации на духа на времето. Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман "Мисия Лондон“. Други знакови негови белетристични творби са "Черната кутия“, "Мисия Туран“, "Митология на прехода“, "Спътник на радикалния мислител“, "Телесни плевели“.

Ангел Марин

Вицепрезидентът (2002 - 2012 г.) Ангел Марин почина на 18 март на 82 години. Ангел Иванов Ма̀рин е български офицер, политик и трети вицепрезидент на Република България, между 22 януари 2002 и 22 януари 2012 г. в двата мандата на президента Георги Първанов. От 1965 г. служи в ракетните войски на българската армия, като преминава през всички длъжности. През 1991 г. му е присвоено военното звание генерал-майор, като от 1990 г. е командващ на зенитно-ракетните войски и артилерия на сухопътните войски. Ръководи формированието и след реорганизирането му в управление през август 1996 г. до 16 март 1998 г., когато е освободен от длъжността и от военна служба, заради публичните си критики на политиката за присъединяване на страната към НАТО. 

Дойчин Василев

На 7 декември, 80-годишна възраст, почина един от най-известните български алпинисти Дойчин Василев. Той е участник в трите национални хималайски експедиции (Лхотце 1981, Еверест 1984 и Анапурна 1989) и има в кариерата си изкачвания на 5 осемхилядника, макар това на Шиша Пангма (8027 м) през 1999 г., заедно с д-р Карина Сълова, да не е признато от международните статистики, тъй като двамата достигат централния купол (8008 м), а не главния връх (8027 м). Василев изкачи също така Даулагири (8167 м) през 1995 г., Еверест (8848 м) през 1997 г., Макалу (8463 м) през 1998 г. и Чо Ойю (8188 м) през 1999 г. 

Иван Гарелов

Журналистът Иван Гарелов почина на 3 септември след продължително лечение в "Пирогов". Той беше транспортиран по спешност в неврореанимацията на университетската болница в средата на юли след черепно-мозъчна травма след инцидент в курорта Свети Влас. Иван Гарелов става известен като водещ на предаването "Панорама“ на БНТ през 80-те и 90-те години на миналия век. В него той интервюира всички водещи български политици и интелектуалци през този период. Гарелов е всепризнат познавач на Гърция и на българо-гръцките отношения. Той е интервюирал редица гръцки държавници, сред които министър-председателите Константин Караманлис, Андреас Папандреу, Константинос Мицотакис, държавният глава на Кипър архиепископ Макариос, министърът на културата и световноизвестна певица и актриса Мелина Меркури и др. Начело на "Панорама“ остава 21 години, в началото на новото хилядолетие преминава в "Нова тв“, която по това време стана собственост на гръцкия магнат Минос Кириаку. Гарелов е автор и на поредица документални филми, сред които най-известен е филмът му за Камбоджа след победата над червените кхмери. Българският телевизионен екип е първият, който влиза в опустошената от геноцида на Пол Пот страна. На 18 юли 2024 г. Гарелов претърпява тежък инцидент, като пада по стълбите в хотел "Палас“ в курортния комплекс "Свети Влас“, където работи върху новата си книга "За какво мечтаят жените“. Вследствие на инцидента получава 2 тежки черепно-мозъчни травми и кръвоизлив в мозъка и изпада в кома. Настанен е в реанимацията на "Пирогов“, където умира на 3 септември 2024 г.

Илия Вълов

На 13 юли, на 62 години, внезапно почина легендарният вратар на "Ботев" (Враца) Илия Вълов. Играл е за отборите на "Ботев" (Враца) (1981–1988, 1999–2001), ЦСКА (1988–1990), "Локомотив" (София) (1990), ФК "Берлин" (Германия) (1991), "Аустрия" (Виена, Австрия) (1991–1992, 8 мача в Макс Бундеслигата), "Добруджа" (1992 пролет), "Кършияка" (Измир, Турция) (1992–1994), "Денизли" (1994–1995) и "Алтай" (Измир) (1997). Има 253 мача в "А" група (180 за "Ботев" (Враца), 46 за ЦСКА, 15 за "Локо" (Сф) и 12 за "Добруджа"). С отбора на ЦСКА е шампион на България през 1989 и 1990 г., носител на купата на НРБ през 1989 г., на купата на Съветската армия през 1989 и 1990 т. и на суперкупата през 1989 г. Шампион, носител на купата и на суперкупата на Австрия през 1992 г. с отбора на "Аустрия" (Виена). За ЦСКА е изиграл 14 мача в евротурнирите (6 за КЕШ и 8 за КНК). Полуфиналист КНК през 1989 г. Благодарение на него "армейците" се класират за полуфинала, след като в реванша с холандския "Рода" (Керкраде). Вълов отчайва нападателите на домакините с невероятните си намеси. Той спасява две дузпи при изпълнението на 11-метровите удари и праща ЦСКА на полуфинал срещу "Барселона". В него спасява дузпа, изпълнена от Гари Линекер. Има 34 мача за националния отбор. Участва на СП-1986 в Мексико, но не влиза в игра. Бивш старши треньор на "Ботев" (Враца), треньор на вратарите на Черно море и на ЦСКА (2006). Вълов е тренирал и вратарите в "Литекс".

Йоаникий Сливенският

Митрополит Йоаникий почина на 9 януари на 84-годишна възраст след продължително боледуване. Светското име на митрополит Йоаникий е Иван Георгиев Неделчев. Роден е на 2 март 1939 г. в село Пет могили, Сливенско. След завършване на основното си образование, през есента на 1953 г. е приет за ученик в Софийската духовна семинария, курсът на която завършва през 1958 г. От септември 1960 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София, която завършва през 1964 г. По време на своето следване там, на 1 април 1961 г., в мъглижкия манастир "Св. Николай" е постриган в монашество с името Йоаникий от Старозагорския митрополит Климент под духовното старчество на архимандрит Герасим (по-късно Браницки епископ). На 28 август същата година в храма "Успение Богородично" в Пазарджик е ръкоположен в йеродяконски чин от Главиницкия епископ Стефан викарий на Пловдивския митрополит (по-късно Великотърновски митрополит). На 17 март 1963 г. в параклиса на Духовната академия "Св. Климент Охридски" в София е ръкоположен за йеромонах от тогавашния ректор Макариополски епископ Николай. От 14 октомври 1964 г. до 1966 г. йеромонах Йоаникий е на богословска специализация в Московската духовна академия. След завръщането си в България, от 1 август 1966 г. е назначен за протосингел на Сливенската митрополия. По време на това негово служение на 24 ноември 1968 г., по решение на Светия синод в сливенския катедрален храм "Св. Димитър" е въведен в архимандритско достойнство от Сливенския митрополит Никодим. От края на 1968 г. архимандрит Йоаникий е протосингел на Старозагорската митрополия. От 14 октомври 1970 г. до 10 декември 1971 г. той е на научна специализация в Старокатолическия богословски факултет в град Берн, Швейцария. От края на декември 1971 г. повторно е протосингел на Сливенската митрополия, която длъжност заема до април 1975 г. Като такъв, на 20 април 1975 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е хиротонисан в епископски сан с титлата "Велички" и е назначен за викарий на Сливенския митрополит Никодим, който пост заема до края на януари 1980 г. На 23 март 1980 г. е избран, а на 13 април същата година е и канонически утвърден за Сливенски митрополит. 

Кирил Маричков

На 11 октомври при нелеп инцидент почина легендарният Кирил Маричков, дни преди да навърши 80 години. Музикантът падна при качването си на сцената преди концерт на "Фондацията" в село Селановци. На място е била извикана линейка. Музикантът е бил с тежка черепно-мозъчна травма. 79-годишният Маричков е издъхнал в линейката на път за болницата в Оряхово. Кирил Маричков е потомък на видния български революционер и политик Георги Странски. Внук е на видния архитект Киро Маричков, а по майчина линия – на диригента Борис Левиев. Баща му, Кирил Кирилов Маричков (1919 – 2000), учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Майка му, Ирина Левиева (1922 – 1997), е художничка. Първите стъпки на Маричков на музикалното поприще са рок формацията "Бъндараците“. Там свири на бас китара, а през 1967 г., след като Бъндараците се разделят, Маричков и барабанистът Петър Цанков основават Щурците. През 1997 г. продуцира първия си самостоятелен албум, "Зодия Щурец“, като песните са изцяло по негова музика. През 1999 г. пише музиката и изпълнява песента "Моят свят“ (м. и ар. К. Маричков, т. Иван Андонов) към сериала "Дунав мост“, която е считана за един от най-големите му хитове като самостоятелен певец. Това е и единственият текст на режисьора Иван Андонов, писан за песен. Следва вторият му солов албум "Искам да кажа“, на който отново е продуцент и композитор. През 2002 г. записва песента "Обичам те завинаги“ (м. и ар. К. Маричков, т. Ал. Петров), която се превръща в голям хит – освен самостоятелно, я записва и в дует с Белослава. От 2013 г. до смъртта си е член на супергрупата "Фондацията“. През 2019 г. продуцира и издава последния си солов албум "75“, като музиката е изцяло негова. През 2010 г. е удостоен с орден "Св. св. Кирил и Методий“ първа степен за особено големите му заслуги в областта на културата и изкуството. През 2020 г. получава и най-високото държавно отличие – орден "Стара планина“ I степен. 

Маргарита Михнева

На 16 декември, на 72-годишна възраст, почина популярната тв журналистка Маргарита Михнева. Тя издъхна в клиника в Ценева, Швейцария, след битка с рак. Тя беше един от първите разследващи журналисти в България. От 1992 до 1999 г. прави рубриката си "Конфликти" по БНТ. Уволняват я от националната телевизия и отива в bTV, заедно с рубриката си, но след около година я свалят от екрана. След това е водеща на предаването "Пуканки" по Нова телевизия. 

Патриарх Неофит

На 13 март, на 78 години, почина Негово Светейшество българският патриарх и Софийски митрополит Неофит. Българският патриарх бе приет в болница в края на 2023 година заради белодробно заболяване. Негово Светейшество Неофит е роден на 15 октомври 1945 г. в София със светското име Симеон Димитров. След завършване на средното си образование е приет за ученик в Софийската духовна семенария, която завършва през 1965 г. От септември 1967 г. е студент в Духовната академия "Св. Климент Охридски“ в София, която завършва през 1971 г. От есента на 1971 до 1973 г. той е на богословска специализация в катедрата по "Църковно пение" при Московската духовна академия. От 1 септември 1973 г. е назначен за преподавател по източно-църковно пение и диригент на студентския хор при Духовната академия "Св. Климент Охридски“ в София. През 1975 г. е постриган за монах в Троянския манастир с името Неофит от патриарх Максим. През 1977 г. в столичния катедрален храм "Св. Неделя“ е възведен в архимандритско достойнство. От декември 1985 г. е протосингел на софийската митрополия и като такъв на 8 декември е хоротонисан в епископски сан с титлата Левкийски. От декември 1989 г. епископ Неофит е ректор на Духовната академия "Св. Климент Охридски“ в София, а на 26 юли 1991 г. е избран и за пръв декан на възстановения Богословски факултет при Софийския университет "Св. Климент Охридски“. Този пост той заема до януари 1992 г. През същата година е назначен за главен секретар на Св. Синод и председател на Църковното настоятелство при патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски“. През 1994 г. е избран за Доростолски и Червенски митрополит. През 2008 г. става "доктор хонорис кауза“ на Софийския университет. Званието е връчено за цялостен принос в развитието на духовността в СУ и за активното му участие. През 2010 г. е удостоен от президента с орден "Св. Кирил и Методий" – огърлие "за особено значимите му заслуги за развитието на Духовната академия "Св. Климент Охридски", за приноса му за развитие на научно-просветителските връзки и взаимоотношения между източните и западните християни и по повод неговата 65-годишнина". На 24 февруари 2013 г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит е избран за Български патриарх и Софийски митрополит. Интронизацията на Негово Светейшество Неофит като патриарх Български е извършена още същия ден в "Св. Александър Невски“.

Николай Волев

Николай Волев почина при нелеп инцидент на 15 октомври на 78-годишна възраст. Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми като "Господин за един ден", "Да обичаш на инат" и "Маргарит и Маргарита" падна от прозорец на таванско помещение. През 1968 г. бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, заминава за Великобритания, където завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище, в класа на Майк Лий (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 г. работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 г. е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми "Бояна филм“. От 1991 г. работи на свободна практика. Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са "Цимент“ (1980), за който получава наградата на критиката на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм "Грънци“ (1983) е удостоен през 1984 г. с наградата "Сребърен дракон“ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша. През 1987 г. за документалния си филм "Дом № 8" (1986) получава главната награда на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и наградата на международната кинокритика на ФИПРЕССИ, наградата на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и наградата на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 г. През 1993 г. излиза документалния му филм "Вестникарската война", а през 1999 г. – документалните му филми "За смъртното наказание“, "Бърза помощ“, "Зимна приказка“, "Вечният любовник“ и "Кремиковци – снимка за спомен“. Всичките му игрални филми са удостоени с множество български и международни награди. Първият му игрален филм е "Двойникът" (1980), за който същата година получава наградата за най-добър дебют на Съюза на българските филмови дейци. Следват "Господин за един ден" (1983), за който получава наградата за най-добър комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 г., "Да обичаш на инат" (1986), за който същата година получава специалната награда на журито и награда "Дон Кихот“ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специалната награда на журито, награда за операторска работа, награда на кинокритиката и награда на зрителите – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и таграда за режисура на Съюза на българските филмови дейци. През 1989 г. за "Маргарит и Маргарита" (1989) получава наградата за най-добър филм на Съюза на българските филмови дейци. През 1994 г. за филма "Козият рог" (1994), на който е сценарист, получава "Златна роза“ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 г. излиза игралният му филм "Огледалото на дявола“. Последният му игрален филм е "Извън пътя“ (2017).

Николай Ишков

Актьорът и бивш футболен президент на Спартак (Варна) Николай Ишков почина на 29 януари на 61-годишна възраст. Ишков е роден на 27 февруари 1962 г. във Варна. Завършва ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов“ през 1987 г. в класа на доц. Богдан Сърчаджиев със специалност "Актьорско майсторство за куклен театър“. Между 1987 и 1989 г. е актьор във Вариететен театър - Габрово и работи с режисьора Вили Цанков. От 1990 г. е продуцент, лицензиран към Националния филмов център. През последните години участва в редица популярни родни сериали като "Връзки", "Съни бийч" и "Под прикритие". В началото на века дълги години той бе президент на футболния Спартак Варна. В периода 2014 – 2017 г. е директор на Зала "Арена Армеец София“.

Петя Ставрева

На 6 май, след кратко боледуване, почина Петя Ставрева, бивша депутатка от ПП-ДБ в 49-ото Народно събрание и председател на ПП Обединени земеделци. Петя Ставрева е председател на ПП "Обединени земеделци" от 26 март 2011 година. От 2007 до 2009 г. тя е член на Европейския парламент от Европейската народна партия (EНП). Работи в Комисиите по земеделие и развитие на селските райони, по бюджетен контрол и по равенство на половете. През 2008 г. тя инициира създаването на Обществен съвет за граждански мониторинг върху усвояването на средства от европейските фондове в земеделието. От 2009 г. е председател на българо-френски комитет за побратимяване. През 2016 година тя е избрана за председател на сдружение "Балканска земеделска камара". Като експерт по Обща селскостопанска политика на ЕС тя участва в международни организации и проекти. От 2001 г. тя завежда "Връзки с обществеността" на Земеделския младежки съюз към БЗНС – Народен съюз. От 2004 г. е председател на областното настоятелство на Земеделския младежки съюз, София-град. От 2002 г. до 2005 г. е регионален координатор за България на международна организация на младите земеделски производители. От 2005 г. е председател на Управителния съвет на сдружение "Младежки инициативи 2004". През 2006 г. е избрана за член на Постоянното присъствие на БЗНС – Народен съюз, секретар по международните въпроси. Има магистърска степен по журналистика и масови комуникации от Софийския университет "Св. Климент Охридски", както и магистърска степен по "Агробизнес" от Аграрен университет – Пловдив. Има специализация по политическа комуникация в Институт "Роберт Шуман", Будапеща, както и специализация по политически мениджмънт в Нов български университет. Почива на 47 години. 

Румен Иванов

Нa ноември, на 51-годишна възраст почина бившият нападател на Ботев (Пловдив), Етър и Левски Румен Иванов. Започва кариерата си в Металик (Сопот). След това играе за Етър, Ботев (Пловдив), Левски (София), Родопа, швейцарските Йънг Бойс, Аарау и Баден, Валдхоф (Манхайм, Германия) и за три месеца в Малайзия (през есента на 2005 г.). Той е бронзов медалист с Ботев (Пд) през 1995 г. Голмайстор на швейцарската Чалъндж Лига през 1998 г. с 24 гола за Йънг Бойс. В евротурнирите има 6 мача и 1 гол - 2 мача за Етър в КЕШ и 4 мача с 1 гол за Ботев в УЕФА (разписва се при равенството 1:1 срещу Севиля на 26 септември 1995 година на стадион "Христо Ботев"). За националния отбор има 1 мач. 

източник: Dnes.bg