Преди дни завърши V-ия Световен конгрес по степна археология на Евразия, който се проведе в южноказахстанския град Туркестан. Това е грандиозен археологически форум от всемирен мащаб, който се провежда на всеки пет години. Тазгодишната проява е под егидата на правителството на Република Казахстан и на Министъра на науката и висшето образование г-н Саясат Нурбек. На форума участваха учени от почти 30 страни по света, сред които всички централноазиатски държави, САЩ, Китай, Япония, Русия, Франция, Великобритания, Турция и много други. Между 11-14 октомври повече от 200 експерти дискутираха различни въпроси за взаимодействието на културите от епохата на Великото преселение на народите и на грандиозните номадски степни империи на Чингис хан и Тамерлан.

България е сред страните-учредителки на този световен конгрес, чието първо издание е преди 15 години. За съжаление сега единствените български представители на форума в Туркестан бяха проф. Николай Овчаров от Археологически институт (БАН) и председателят на Асоциацията на българите по света Младен Станев. Почти десетилетие двамата автори проучват въпросите на тюркските култури и по-конкретно за проявите на шаманизма в раннобългарската култура. Те провеждат ред експедиции в Република Бурятия, Република Монголия и Далечния Изток на Руската Федерация.

През последните години с произхода на прабългарите и тяхната култура се занимават не толкова археолози и историци, колкото фолклористи, музиковеди и дори хора без историческо образование. Появяват се съмнителни генетични изследвания, целящи "да докажат“ на всяка цена иранския генезис на тези наши предци, който да се утвърди вместо старата "тюркска“ теория. Последната бе обявена за "съветска“ и отричана като следствие от комунистическото минало. Всъщност в своя вековен път от Централна Азия до Европа нашите предци се срещат с редица цивилизации и заемат много от тях. Духовната култура на прабългарите има сборен характер и в нея наред с тюркските елементи намират отражение и различни ирански заемки.

В този смисъл бе и изнесеният от нас доклад за ранния български шаманизъм. Той стъпва изключително върху археологически материали, най-вече оригинални рисунки-графити от Плиска и Преслав. Изводът е, че в прабългарското общество е съществувала религия на управляващия елит, основана на принципите на тюркския тенгризъм, иранския зороастризъм и може би на произхождащия от него митраизъм. В по-ниските обществени слоеве обаче са били широко разпространени народни вярвания като тотемизъм, магия, анимизъм, култ към слънцето, които стават основата на практиката на шаманизма. А аналогиите на паметниците от нашата страна водят към различни проявления на шаманизма в централната част на Азия.

На V-ия Световен конгрес това бе блестящо потвърдено от редица водещи специалисти като проф. Айрат Ситдиков, директор на Археологическия институт (Казан, Република Татарстан), проф. Тулгат Жумангабетов, директор на института по тюркология и монголоистика (Алмати, Република Казахстан), проф. Майкъл Фрачети от Вашингтонския университет (Сейнт Луис, САЩ), проф. Шиня Шода от Националния изследователски институт (Нара, Япония) и др.

Всички тези учени бяха единодушни, че показаните рисунки на шамани от България са безспорни и имат точни паралели от Централна Азия. А изображението върху прочутата Мадарска керемида предизвика истинска дискусия. В една статия отпреди 30 години Николай Овчаров го определи като образа на тюркската богиня на плодородието Умай, почитана, според него, и от прабългарите. Тогава тази догадка не среща разбиране сред научната общност в България. Но на конгреса в Туркестан проф. Тулгат Жумангабетов, един от най-изявените познавачи на тюркската номадска култура, бе категоричен в изказването си – това е образ на самата богиня Умай.

Така след три десетилетия тази хипотеза се прие изцяло в световната наука. А това потвърждава оспорваните от някои днес виждания на учени като В. Бешевлиев, Д. Овчаров, Р. Рашев и др. относно реконструкцията на прабългарския пантеон с главно божество тюркският Тангра. А до него е стояла Умай, почитаното женско въплъщение на идеята за плодородието и пролетното възраждане на света.

След завършването на престижния научен форум в продължение но седмица проф. Николай Овчаров и Младен Станев посетиха редица важни обекти в днешните Казахстан и Узбекистан. По този начин те продължават проучванията, водени от тях години наред на територията на Централна Азия. В момента заедно с Посолството на Монголия у нас се планира експедиция в Алтайските планини - едно от малкото места, в което са оцелели истински шамани.