Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда": В края на 2021 г. изтича давността на отпуска от 2019 г.
© Pixabay.com
Когато отпускът е отложен или не е ползван до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е длъжен да осигури ползването му през първото полугодие на следващата календарна година. След този срок работникът може сам да излезе в отпуск с 14-дневно предизвестие. Работодателят трябва да информира работниците в началото на годината за полагаемите дни отпуск, включително и за останалите от предходната година.
В случай на прекратяване на трудовото правоотношение работникът има право на обезщетение за всички дни, които не са погасени по давност, независимо дали са прехвърлени или не в следваща година. Давността на платения годишен отпуск спира да тече, ако работникът или служителят използва друг вид отпуск – за бременност и раждане, гледане на дете и др.
Съгласно промените в трудовото законодателство във връзка с пандемията от КОВИД-19 работодателят има право по време на обявена извънредната епидемична обстановка, която бе удължена до 31 март 2022 г., да предоставя половината от платения годишен отпуск и без искане на своите работници или служители. За целта трябва дейността на предприятието да е спряна или ограничена със заповед на държавен орган. В условията на епидемична обстановка работодателят няма право и да отказва платен отпуск на някои категории работници от уязвими групи. Той обаче не може едностранно да предостави какъвто и да е вид неплатен отпуск. За ползването на такъв задължително следва да има искане от страна на работника.