Излезе докладът на Евростат, който кабинетът очакваше. Ето какво се случва с влизането ни в еврозоната

©
Средната месечна инфлация за периода от август 2024 г. до януари 2025 г. е под 2.4% и отбелязва тенденция за спад до към 2-2.1%.
На годишна база инфлацията през януари 2025 г. е 3,8%, което представлява понижение с 0.1% спрямо януари 2024 г., когато са отчетени 3,9%.
Годишната инфлация в еврозоната е 2,5% през януари 2025 г. спрямо 2,4% през декември 2024 г..
Година по-рано този показател беше 2,8%. Годишната инфлация в Европейския съюз е 2,8% през януари 2025 г. спрямо 2,7% през декември 2024 г.
Най-ниските годишни темпове бяха регистрирани в Дания (1,4%), Ирландия, Италия и Финландия (всички 1,7%).
Най-високите годишни проценти бяха регистрирани в Унгария (5,7%), Румъния (5,3%) и Хърватия (5,0%).
В сравнение с декември 2024 г. годишната инфлация спадна в 8 държави членки, остана стабилна в 4 и нарасна в 15.
През януари 2025 г. най-голям принос за годишния темп на инфлация в еврозоната имаха услугите (+1,77 процентни пункта, пр.п.), следвани от храните, алкохола и тютюна (+0,45 пр.п.), енергията (+0,18 пр.п.) и неенергийните промишлени стоки (+0,12 пр.п.).
Инфлацията в България надхвърля едва с няколко стотни средното ниво в трите държави с най-добри показатели в Еврозоната, но стойността ѝ позволява страната да поиска извънредна оценка дали е готова за еврозоната.