Има различни сегменти на винения пазар. Част от хората се интересува от екзотика – широка мелнишка, рубин, мавруд и тамянка. Друга част предпочитат продукта вино като цяло. Често има интерес към международни сортове, правени в България, тъй като те са малко по лесни за продаване. Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус“ Иво Върбанов, председател на Българската асоциация на независимите лозаро-винари.

"Пътят с винарния бизнес започнах сравнително стандартно - като консуматор и любител на виното. От 2003 г. се занимавам с тази дейност. През 2005 г. закупих земя в Южен Сакар и малко по малко започвайки да отглеждам лозя“, разказа той. По думите му качеството на българското вино се е повишило, но смята, че винените листи не са готови да имат повече от 2 бели и 2 червени вина. 

"Често с винари си говорим за музика, а с музиканти - за вино. При всички положения е нещо, което предизвиква интерес“, обясни пианистът.

"Инфраструктурата на най-добрите винени региони в България не винаги отговаря на изискванията на добрия винен туризъм. Тук става въпрос за пътища, хотели, хотелски части и места за хранене. Държавата трябва да подкрепи тези инициативи. Има първоначални стъпки за реклама на българското вино, но трябва постоянство и развитие. Не може да се разчитат на 1-2 години маркетинг и реклама“, коментира Върбанов.

И добави: "На този етап комуникацията между Министерството на земеделието и нашата организация и други подобни е много добра. Хората, които се занимават в сектор "Вино“ в министерството си вършат много добре работата и желаят реално и истински развитието на българското вино“.

Експертът е на мнение, че най-големият проблем сферата на винепроизводството е работната ръка. "Има малко хора. Често се случва хора, които научават занаята, в последствие да отидат в Италия или Гърция да вършат същата работа за по-високо заплащане“.

"Българската асоциация на независимите лозаро-винари е независима, защото лозарите произвеждат собственото грозде, бенифицират го във вино и го продават. Най-често те не купуват грозде или купуват под 50%“, заключи Върбанов.