Сподели close
E-mail Принтирай Копирай този линк
Размер на шрифта Сподели
A A A
В историята на българския театър има славни моменти и позорни моменти. Това написа Иво Сиромахов в своя Facebook профил по повод нестихващите скандали в Народния театър. Последните седмици много актьори от трупата, които бяха мълчали досега, изразиха подкрепата си за директора Васил Василев. Сред тях бяха Ана Пападопулу, Биляна Петринска, Бойка Велкова, Стефания Колева, Жорета Николова, Дарин Ангелов и Деян Ангелов.

Именно тяхната защита коментира и Сиромахов. 

"Един от най-позорните случаи е свързан с името на големия български актьор Георги Стаматов – легендарна фигура в Народния театър и преподавател в театралното училище. Професор.

Освен велик актьор Стаматов бил и много добросърдечен и състрадателен човек. Грижел се за студентите си като за свои деца. На по-бедните плащал наема на квартирата и им давал пари за храна. На някои дори купувал дрехи и обувки.

В началото на 50-те години новата власт на каскетите подгонила този светъл човек. Завидели му за таланта и за обичта на публиката и решили да го унищожат.

Спретнали му, както си трябва, един другарски съд, в който негови колеги и студенти свидетелствали против Стаматов и го обвинили в – забележете! – "нарушаване на театралната дисциплина“ и "неправилни идеологически позиции“.

Острие в обвиненията срещу професора бил някой си Христо Лъжев (каква забележителна фамилия!) – несполучил актьор, бивш студент на Стаматов. В другарския съд Лъжев произнесъл жарка реч срещу професора си, в която го обвинил, че е учел студентите сина "буржоазни театрални теории“ и че пушел западни цигари Camel, Kent, което било "неопровержимо доказателство за връзката на Стаматов с английското разузнаване“.

На края на речта си Лъжев признал, че когато бил студент първокурсник, професорът му подарил едни туристически обувки. И в този момент Христо Лъжев хвърлил на масата на съда калните си туристически обувки с думите "Не ви ги ща, професоре! Вземете си ги обратно!“

Резултатът от този позорен процес бил, че на Стаматов било отнето званието "народен артист“ и бил изгонен от театралното училище. Последните години от живота на този достолепен български актьор минали под клеймото на унижението.

Няколко години по-късно Стаматов бил реабилитиран, званието му "народен артист“ било възстановено, върнали го като преподавател във ВИТИЗ.

Тогава Лъжев написал писмо, в което се разкайвал жестоко за думите си, самообругавал се и искал прошка от професора си. Какъв драматичен обрат!

Припомних си тази срамна история, защото от два дни чета в социалните мрежи горестни изповеди на актьори от трупата на Народния театър, които пространно обясняват какви поражения върху ранимите им души е нанесъл Александър Морфов с неприличния си жест да напише върху вратата на пиарката на театъра "Вън ДПС!“.

Този жест бил – забележете! – "нарушаване на театралната дисциплина“, "в театъра има правила“, "най-важна е трупата“ и т.н.

Скачат и срещу Камен Донев, който развалял атмосферата, пък той не е ЩАТЕН, видите ли. Той е просто някакъв "гост-посетител“. Откъде-накъде ще им разваля "театралната дисциплина“!

Тия страстни публични изповеди не са нещо ново. В основата им стои делото на невзрачния Христо Лъжев.

Чета сега изповедите на ЩАТНИТЕ актьори и откривам някакво странно съвпадение в изразните им средства. Повечето започват с нещо от сорта "Досега мълчах, но вече е време да изразя позицията си…“

Мълчали, мълчали, па дошло лятото, театърът излязъл във ваканция и те грабнали перото, за да излеят душата си.

Не допускам, че директорът ги е призовал да пишат такива неща. Актьорите по природа са емоционални хора и аз не се съмнявам в автентичността на чувствата им. Предполагам, че си вярват. Няма лошо.

Прочетох имената на ЩАТНИТЕ актьори, които леят съжаление към "развалената творческа дисциплина“ и недооценените постижения на новия си директор.

Вероятно не са слаби актьори, но бих се радвал, ако някой ми припомни значими техни роли. Може и да имат.

Видях обаче няколко имена на актьори, които са били поканени на сцената на Народния театър от Александър Морфов. И са били част от най-успешните му спектакли. Радвали са се на огромна публика, каквато само Морфов успя да привлече на тази сцена през последните 30 години.

Той им е подарил обувките, с които са се качили на театралната сцена.

Може би са забравили това.

А може и да не са.

Може би просто да искат да го забравят. Поради разни причини, не искам да гадая какви.

Има обаче един неоспорим факт. Независимо дали го харесвате, или не, Александър Морфов е един от най-успешните режисьори в историята на българския театър. Това не е мое мнение. Това е мнението на публиката, която през всичките тия години пълни салоните на спектакли като "Дон Кихот“, "Бурята“, "На дъното“, "Полет над кукувичето гнездо“, "Животът е прекрасен“, "Хъшове“…

Независимо дали го харесвате или не, Камен Донев е един от най-успешните български актьори. Човек, който може да изиграе толкова убедително и страстно както Семьон Семьонович Подсекалников, така и Сирано дьо Бержерак.

Тези хора сега са прогонени и обиждани.

В името на "театралната дисциплина“.

В името на рахата на ЩАТНИТЕ.

Е, добре.

Чиновниците победиха.

Те винаги побеждават.

Тези малки победи са съмнителната им компенсация за това, че не могат да завладеят сърцата на хората.

Вероятно в оня мрачен ден на другарския съд срещу Георги Стаматов невзрачният Христо Лъжев си е мислел, че е от страната на победителите. Може дори да се е чувствал горд.

Но истинският съдник е времето.

То някой ден ще ви каже:

Приберете си обувките, с които замервате талантливите хора.

Миришат."