Българинът няма чувство за самоирония, не понася шегите с него и ги помни цял живот. Арт кръговете у нас са затворени, живеят като в балон, затова и качеството на арт продуктите е ниско. В Европа актьорите искат да са изненадващи и най-добри в това, което правят. Рядко ще видиш актьор с шкембе, а това показва отношението към професията. Медиите у нас са безинтересни, защото зависят от олигархични кръгове, хората не им вярват и търсят информация в разни жълти сайтове из интернет. Такова мнение изказа в предаването "Животът на Фокус" на Радио "Фокус" Иво Сиромахов, в разговор за последните му книги - "Певицата взима властта" и "У майкини", за театър и медии.

В отговор на въпроса какво разбира Сиромахов от обратната връзка с читателите и как си обяснява факта, че толкова много ги харесват книгите му, той каза: "Харесва им това, че се разпознават вътре. Моите книги са актуални, разказват за неща, които се случват в момента и за персонажи, които можем да видим навсякъде около нас и аз си мисля всъщност, че това е тайната на тяхната проводимост, че бързо стигат до хората".

Според него хуморът е нещо, което трябва да е актуално, да е свързано с днешния ден: "Ако разказваш смешки за нещо отпреди 10 години, просто никой няма ги да разбере".

Читателите разпознават и иронията в книгите на Сиромахов, но не се чувстват обидени и иронизирани, защото всъщност това им носи някакво облекчение: "Никой не казва: "а, това съм аз",  а казва: "а, този човек го познавам", разпознават съседите си,  роднините си, никога не насочват хумора към себе си."

"Ние, българите, минаваме за хора с добре развито чувство за хумор, обаче това изобщо не е така. Много малка част от нашите мили сънародници имат чувство за самоирония. Повечето се обиждат на шеги, когато усетят,  че те са замесени по някакъв начин в тях и това прави понякога хумора "мисия невъзможна". Ако някой каже шега за нас, люто сме обидени и не забравяме, това се помни за цял живот" допълни той.

Сиромахов коментира и темата може ли изкуството да "отвори очите" на човек, да научи нещо ново, или той търси винаги близкото до него, за да затвърди познатото: "Зависи. На мен ми е интересно да разширявам хоризонта си, да виждам нови неща. Сега ще издам една тайна: често пътувам из Европа, за да гледам театър, а повечето хора отиват в някой ресторант да ядат нещо. Всеки път откривам нещо ново и интересно и си казвам: "а, това не ми е хрумвало".

"Ние сме малък като численост народ и в нашия малък кръг -  много са затворени тези кръгове на хората, които създават някакъв арт продукт - живеят в затворен балон, затова и качеството е ниско. Те взаимно си се харесват, нямат мотивацията да бъдат по-добри. Лекичко, бездарничко, но върви", допълни той.

"В Европа има много повече конкуренция и нивото на самите артисти е високо - искат да са най-добрите, да са изненадващи. Много рядко ще видиш актьор със шкембе. Това показва отношението на актьора към това, което прави. Защото инструментът на актьора е неговото тяло и начинът, по който се грижи за него, показва изобщо отношението към професията и към работата", категоричен е Сиромахов.

По отношение на собствените му пиеси и тъгата в тях, Сиромахов каза: "Мен комедиите, които са просто смях, ме отегчават. В истинската комедия, която аз харесвам, винаги има и тъга - както във филмите на Чаплин, както е в сюжетите на Саша Барън Коен (б.р.: Саша Ноъм Барън Коен, р.13 октомври 1971, британски актьор комик), винаги зад майтапа прозира действителността, а тя никога не е  само весела или само тъжна".

Интелектуалците  у нас могат само да пишат писма - по различни теми и каузи, събират се и пишат. Има над 1000 такива писма, но никога не произлиза никакъв резултат от тях,  каза Сиромахов в коментар имаме ли интелектуалци в България и какво могат те да направят, за да са полезни наистина на обществото. 

"Тези хора живеят в една представа за собствената си значимост, която е много далече от реалността", каза той.

Сиромахов коментира и качеството на българските медии, като каза, че хората гледат телевизиите, защото няма нещо друго. Всичко е еднакво, няма никаква фантазия, никакво въображение.

Медиите не са свободни. Докато не са свободни, няма да са качествени. Всички медии у нас зависят от някакви олигархически и икономически интереси и от това идват всичките им беди. Затова хората не им вярват. Те не са достоверен източник на информация и хората започват да се информират от жълти сайтове в интернет, стана ясно от анализа на Сиромахов по темата за медиите у нас.

Надя Брайт