София, 17 декември 2022 г. – "Президентско управление под формата на служебен кабинет, в рамките на парламентарна конституция, няма нищо общо с президентската република. Президентът е лишен от работещ парламент, не може да променя правилата, управлява в рамките на много ограничен коридор от възможности. В този смисъл не носи отговорност за ескалацията на тази безизходица.“ Това каза в ефира на БНТ Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D).

По думите на Христов "хоризонтът на местните избори ще помогне временно да излезем от изборната спирала, тъй като партиите ще се погодят в името на окопаването във властта и на парите, които идват по линия на Програмата за възстановяване“.

На въпрос за поредното ни оставане извън Шенген, евродепутатът описа картината така: "Ние сме най-големият враг на собственото си встъпване си в Шенген. Направи ми впечатление, че когато президентът реагира на поведението на господин Рюте, десните тролове убеждаваха нашите западноевропейски партньори, че ние действително не заслужаваме да встъпим в Шенген и представяха премиера Рюте едва ли не като пазител на върховенството на закана, който ревниво бди над това то да триумфира в България. Нищо подобно. Има икономически съображения зад всичко това. Има страни, които не желаят да паднат административните бариери по южния път към Европа, откъдето може да влезе могъщата турска икономика и ред други стоки от Близкия изток. Има апетити и към следвоенното възстановяване на Украйна. Чувам, че германският бизнес предпочита този южен коридор да остане обременен с тежести от това, че още не сме членове на Шенген. Наивно е да се мисли, че някакви добри и благородни мотиви стоят зад нидерландския отказ.“

В ефира на БНТ Иво Христов коментира войната в Украйна и позицията на Европа в този конфликт. "Европа сама направи всичко необходимо да не може да играе никаква дипломатическа роля или най-малкото беше вкарана в тази безпомощна роля, гласувайки резолюцията и обявявайки Русия за терористична държава. Ние очевидно не можем да организираме преговори с терористи, защото такъв е принципа. Ние сами гласувахме да имаме пасивна роля - платец, който дава за конфликта собствените си пари, праща оръжие, покрива енергийната сметка.“

На въпрос как ще се справи Европа с последиците от поредния, девети пакет санкции, евродепутатът отговори, че "това са санкции, които Европа сама предприема т.е. тя се справя с проблем, който сама генерира. Това се осъзнава от мнозина в Европа, вече и от обикновените потребители… Създават се условия да не бъдат предприети никакви мирни инициативи. Както виждате, Европа не излиза с никаква мирна инициатива. Това ни вкарва в руслото на войната "до победен край“, която може да завърши само с още по-голямо ожесточение, повече жертви, повече опустошение, а защо не и самоунищожение.“

Иво Христов обърна внимание на ролята на нашата съседка Турция в преговорите за мир между Русия и САЩ. "Турция дава урок по зряла външна политика на целия свят, защото единствена прави усилия в тази посока. Прави ги резултатно, доколкото е спечелила доверието на враждуващите страни и най-малкото е терена, на който те се срещат.“

По темата за политическите престрелки от последните седмици и шарлатаните в политиката, повдигната от президента Румен Радев, евродепутатът поясни: "Шарлатания е да се представяш за това, което не си. Да твърдиш, че си грамотен, образован, патриот-управленец, а да се окажеш провален администратор със съмнителни мотиви и да загубиш доверието на хората в рамките на няколко месеца. Да изтървеш инфлацията, да предадеш позицията за Македония – всичко това е шарлатания. Българите добре разбират смисъла на понятието, щом десетки хиляди, ако не и повече, се оттеглиха от подкрепата си за Продължаваме промяната.“

Евродепутатът коментира и разследванията за корупция на депутати в Европейския парламент от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите: "Това разследване се разраства и ще обхване и депутати от други групи. Притеснителното е, че вместо оздравителни реформи то може да блокира функционирането на европейските институции, тъй като ако няколко десетки депутати бъдат обхванати от подобни съмнения или разследвания и се наложи да

прекратят правомощията си или да бъдат изтеглени от докладите, по които работят, тогава няма да може да изработят становища по много теми. Няколко десетки депутати означава стотина доклада, защото всеки работи по няколко. Тогава няма да има междуинституционални преговори, няма да има и законодателство. Едва ли ще има и бюджет.“