София е много интересна и в невидимите подземни пространства. За съжаление изоставаме в това да ги поддържаме и да ги използваме. Не може да осъзнаем, че не трябва да се опитваме да скрием тези пространства, а трябва да ги покажем и да възпитаме чрез тях. Това каза Иво Анев – доктор по икономика и управление в УНСС, в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Той разказа за бункерите в Южния парк и при бившия обувен завод. Те са били частни бункери, предназначени да обслужват фабриките в близост. "Тези бункери могат да бъдат част от интересните места на София, които и гражданите на града да посещават и да научават за историята на града. За туристите това би било притегателно място и нещо, което може да бъде много атрактивно. За съжаление, в момента те са в лошо състояние и влизането вътре дори може да бъде опасно. В бункера в Южния парк видяхме азбест, който е доста опасен, канцерогенен и забранен за използване от 90-те години. Той е използван за изолация на бункера отвън, но с времето, заради влиянието на водата, започва да се екструдира вътре в самия бункер“, разказа Иво Анев.

В момента тези бункери се стопанисват от МВР. Прехвърлянето на собствеността им към Столична община би помогнало за социализирането им, смята той.

Най-големият бункер в София е метрото. "На станция "Западен парк“ много ясно се виждат бетонните стени, които в случай на нападение трябва да се затворят и да превърнат метростанциите и тунелите в бункери. Метрото е подготвено за това. Казват, че капацитетът му е 900 000 души, т.е. почти всички граждани на града ще могат да се скрият“, разказа Анев.

Почти всички сгради, построени до 1999 г. с ЕПК, имат бункери, но те са в лошо състояние, тъй като не са поддържани от етажните собствености, каза още той.

За изграждането и поддръжката на канализационната система в столицата са необходими много и постоянни инвестиции, подчерта Анев. "Големите проблеми са в големите канализационни колектори, които събират канализации от много квартали. С времето те са се спукали, текат и влизат в почвата и реките. Канализацията е като дърво“, обясни той.

Според него в бъдеще канализационната система на града трябва да бъде разделна – за дъждовна и канализационна вода. "По този начин със сигурност 100% от канализационните води ще отиват в пречиствателните станции. Но това е въпрос на поглед в бъдещето“, допълни той.

"Това, което може да се види под земята, е един много интересен свят, който е далече от очите ни. Но именно защото е далече от очите ни, това, което може да се види, е как там бавно, полека, всекидневно се зараждат чудовищата, които ще ни гонят утре – замърсяванията“, каза още Анев.