Трябва да акцентираме върху четирисезонния туризъм в България. Единственият шанс да оцелеем е да вържем морския и зимния туризъм със СПА, балнео, културния и екотуризма. Това каза председателят на Българската асоциация за туризъм адвокат Ивелин Кичуков в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова.

Сигурност, предвидимост и инфраструктура са факторите, които формират основата за изграждане на туристическата индустрия. България е сред най-добрите и сигурни дестинации в Европа. През последните 10 години обаче няма национална стратегия за развитие на сектора на туризма, отбеляза Кичуков.

В последните 10 години фокусът е върху развитието на зимния и летния туризъм. "Реалността в Европа е, че ако този туризъм не е вързан с културно-исторически, балнео и СПА, шансът да оцелее е почти минимален. Това се доказа през последните години, тъй като имаме огромен спад“, заяви Ивелин Кичуков.

България има потенциал да развие всички видове туризъм, тъй като в страната има около 40 000 културни обекта, 47 балнеологични курорта, 219 минерални извора. В сферата на СПА и балнеотуризма конкуренцията от страна на съседна Турция, Чехия и Унгария е много силна, отбеляза председателят на Българската асоциация за туризъм. Едно от големите предизвикателства е и недобре развитата инфраструктура и транспортни връзки, допълни той.

Предизвикателствата пред българския туризъм са много – недостатъчна инфраструктура, пренаселеност, липса на квалифициран персонал и ниско ниво на обслужване, ограничено международно маркетинг присъствие. Съотношението качество-цена на българския туристически продукт го прави предпочитан от българите.

"Но ние изгубихме високия и средния клас туристи, защото не можем да дадем качеството на услугата. Остана ниският клас, който има много претенции. Нямаме квалифициран персонал, тъй като средното и висшето ни образование не могат да предоставят качествени кадри поради простата причина, че такава е законодателната ни уредба“, обясни Ивелин Кичуков.

Затова според него е необходима промяна на законодателната уредба, свързана с образователната ни система и с по-лесното наемане на работна ръка от трети страни. "Ако успеем да направим това, в следващите години мисля, че има шанс да станем конкурентоспособни“, заяви Кичуков.

Крайно недостатъчни са средствата, отделяни за реклама на българския туризъм – едва 5 милиона евро, посочи той. За сравнение, съседна Гърция отделя 50 милиона, а Турция – 100 милиона евро. В последните няколко години Румъния се възползва от средства по еврофондовете в размер над 20 милиона евро.

"Държавите около нас работят много усилено. Туризмът е приоритет, данъците в туризма са много ниски, рекламата е много силна. При нас туризмът не е приоритет, нямаме стратегия, не е включен в Плана за възстановяване и няма как да покажем на чуждестранните туристи, че съществуваме“, обясни Ивелин Кичуков.

Според него пълноправното приемане на страната ни в Шенген няма да се отрази положително върху входящия туризъм, а ще стимулира изходящия. "През последните години българите масово се насочиха към Гърция и Румъния. В случая отпада едно ограничение, което спираше сънародниците ни“, коментира той.