Може да бутнете Паметника на Съветската армия, но тогава няма да има сянка, в която да се скриете. С тези думи лидерът на БСП - София и на групата на социалистите в СОС Иван Таков се обърна към колегите си от Демократична България. Неговото изказване в началото на днешната сесия беше по повод включването в дневния ред на доклада на ДБ относно преместване на монумента "Паметник на Съветската армия" от Княжеската градина.

Ето и пълния текст на изказването на Иван Таков в началото на сесията на СОС днес:

Уважаема госпожо кмет,

Уважаеми господин председател на Столичния общински съвет,

Уважаеми колеги, общински съветници,

В дневния ред на днешната сесия попадна точка, чието единствено предназначение е да прави предизборна пропаганда и агитация. Докладът на Демократична България за демонтирането на Паметника на Съветската армия, който отлежава в Столична община от 2020-та година, спешно беше изваден и хвърлен в предизборната битка. Така нареди лидерът на ГЕРБ, а общинските съветници от управляващата коалиция на ГЕРБ-СДС в София изпълниха задачата като истински машини.

И така днес ние, общинските съветници, ще отделим часове от работното си време в безсмислени и безполезни за гражданите спорове.

Ще дебатираме, ще се надприказваме, най-вероятно ще се скараме на идеологическа основа. За пореден път, и пак, и отново...

Да бъде или да не бъде Паметникът на Съветската армия в Княжеската градина на София. Това ли е въпросът?! Това ли е най-важният проблем на града и държавата ни днес? Защо е толкова спешно точно сега да решим съдбата на монумента?!

Или този въпрос най-правилно обслужва едни партийни цели в предизборната битка за надмощие?! За едни проценти става въпрос, които трябва да бъдат взети от втрърдяването на партийните ядра...

Това е грозно лицемерие към гражданите на София, колеги!

Грозно лицемерие към всички българи!

Постоянно говорим за разбиване, за разрушаване, за събаряне.

Ходим по разбити тротоари, разбиваме си колите по разбитите улици в крайните квартали, разбиваме си нервите с високите цени в магазините, разбиваме си здравето с мръсния въздух и липсата на зелени площи в комплексите, разбиваме си общинското дружество "Топлофикация", разбиваме си бъдещето с липсата на места в детските градини и страховитата демографска криза... Разбивате. Години наред разбивате.

И нито дума за съграждане.

Пречи ви паметникът на Съветската армия.

А не ви ли пречат високите цени? Не ви ли пречи инфлацията? Не ви ли пречи бедността на хората?

Явно не.

Дускусията, която предстои, е безсмислена, колеги. И вие прекрасно знаете това. Но цинично отклонявате важните теми.

Защото просто нямате решения на истинските проблеми.

И ви се налага да се скриете зад Паметника на Съветската армия.

А той е много голям. И сянката му е голяма, за всички ви ще има място в нея.

И Победата на Съветската армия, в чиято чест е издигнат, също е много голяма.

И нашата признателност към героите от Втората световна война е много голяма.

А омразата ни към фашизма е два пъти по-голяма.

Заричали сме се в паметта на всеки един погубен живот в борбата срещу него да не допуснем "кафявата чума" да се събуди. Защото паметта ни не е къса и помним. Ще бдим, защото фашизмът може да се върне под най-невинното прикритие. Наше задължение е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявление - всеки ден, във всяка част на света.

Уважаеми колеги от Демократична България,

Целта не винаги оправдава средствата. Дори в политиката. Навярно с тази поредна офанзива срещу Паметника на Съветската армия се опитвате да си измиете очите пред вашите гласоподаватели за управлението с БСП в четворната коалиция. Но не забравяйте, че идеологическото противопоставяне и деленето на хората не решава техните проблеми. Дори и да имат идеологически различия, техните проблеми в града и държавата са еднакви. Ниските доходи, високите цени, инфлацията, съдебната система, липсата на справедливост... Това са важните теми днес. И ние, и вие трябва тях да решаваме.

С разрушаването на Паметника на Съветската армия няма да стане.

А вие нямате друго решение.

Предлагате на хората само зрелище.

Защото хляб нямате и не можете да им дадете.

Може да се водите от културата на зачеркване.

Може да отразявате историята през кривото огледало.

Може да бутнете и паметника на Съветската армия...

Но тогава няма да има сянка, в която да се скриете.