Финансовият левъридж във Форекс търговията дава възможност да се реализират по-големи печалби с по-малко инвестирани средства и с по-малък размер на средства да се отворят по-големи позиции. Това е атрактивно, но донякъде е и нож с две остриета. Това каза финансистът от "Аларик Секюритис" Иван Такев в предаването "Човекът на фокус" на "Фокус"

Левъриджът е ограничен от Европейския орган за ценните книжа и пазарите, отбеляза той. Максимално допустимият левъридж за основните валутни двойки е 30:1. "Това означава, че със 100 долара можем да отворим позиция за 3000 долара, съответно приходите, които бихме получили, печалбата от търговията и съответно загубата биха били все едно че сме изтъргували 3000 долара. Това е нож с две остриета, защото много бързо можем да загубим 100-те си долара, когато пазарът тръгне в неблагоприятна посока, макар че изкушаващото е, че със 100 долара реализираната печалба би била доста по-голяма", обясни Иван Такев.  

Хеджирането позволява да се ограничат бъдещи неблагоприятни резултати в следствие на негативна промяна на актив, в който имаме експозиция.

"Хеджирането е способ, който позволява да ограничим неблагоприятното влиянието на валутни курсове, както и на цените на всякакви други активи, като на практика се заключим в даден курс или дадена цена, договорена днес, и я запазим до някакъв бъдещ момент. Това се случва с няколко различни видове активи, като най-често използвани са фючърсите и опциите", обясни финансистът.  

Фючърсните договори са споразумения между купувача и продавача относно даден актив, като цената бива договаряна в настоящия момент, но самият сетълмент, т.е. доставка, е отложен в бъдещето.

"Фючърсите са недостъпни за масовите инвеститори. Размерът на фючърсните контракти е доста голям, тъй като целта там е да се даде възможност за участие на институционални инвеститори, както и на предприятия и производители, които са по някакъв начин ангажирани със съответния актив и стока. Фючърсът като цяло е игра с нулев резултат – ако едната страна печели, другата страна губи. В това отношение той много прилича на договорите за разлики, като основната разлика между двата инструмента е, че договорът за разлика е извънборсов инструмент – той е договор между клиента и неговия брокер, докато фючърсите са стандартизирани борсово търгувани инструменти, които обаче са подходящи не за ритейл инвеститори, а за институционални", поясни Иван Такев.