Не може да говорим за обръщане на паричната политика на Европейската централна банка в следствие на еднократно решение за намаляване на трите основни лихвени процента. Това каза финансистът от "Аларик Секюритис“ Иван Такев в предаването "Човекът на фокус“ на Радио "Фокус“.

Нагласите на ЕЦБ са за последователни намаления през всяко тримесечие до края на годината с 25 пункта, допълни той. "За мен това е може би малко пресилено. Има прекалено много неясноти относно инфлацията в еврозоната и такъв смел път на намаляване на лихвените проценти би бил прекалено оптимистичен“, смята финансистът.

Европейската икономика показва леки признаци на възстановяване. Ръстът в еврозоната е 0,3 на сто. "Испанската икономика се представя най-добре с ръст от 0,7 на сто. Други пък, като например германската, са малко по-зле, но като цяло нагласите са за възстановяване. Не може да се каже, че едно еднократно намаление на лихвените проценти ще доведе до трайни ръстове в икономиката на еврозоната, това е изключено. Много по-важно е какво следва оттук насетне. Решението за намаляването на лихвените проценти беше почти задължително. То беше очаквано за пазарите и ако не се беше състояло, щеше да доведе до сериозна загуба на доверие в ЕЦБ като институция“, подчерта експертът.

Още при обявяване на решението на ЕЦБ за намаляване на лихвените проценти еврото загуби около 1 цент от стойността си спрямо долара. "Това изконсумира тази новина. Оттук насетне не би трябвало да се очакват някакви сериозни изменения“, смята Такев.

Централните банки могат да влияят върху инфлационните процеси през лихвените проценти, по които те рефинансират търговските банки. "Банките имат възможност през лихвените проценти на практика да предоставят заеми и съответно да получават депозити от страна на търговските банки. По този начин те регулират паричното предлагане и инфлацията“, обясни Иван Такев.

Друг инструмент за влияние са нивата на минималните задължителни резерви. "За всеки депозит, който гражданин или фирма отваря в търговска банка, тази търговска банка е длъжна да поддържа определена сума пари в централната банка – това са задължителни резерви. Колкото по-висок е този процент, толкова повече пари излизат на практика от обращение и влизат в централната банка. Чрез покупката и продажбата на облигации също се регулира паричното предлагане“, обясни финансистът.

През последните няколко години ЕЦБ сви баланса си с около 30 на сто в следствие на продажба на облигации и изсмукване на пари от банковата система. Този процес вече се стабилизира и за последните няколко месеца балансът на ЕЦБ е почти без промяна, отбеляза Такев.

Иван Такев отбеляза, че технологичният сектор в Европа е сравнително слабо развит. В топ 30 попадат едва три европейски компании. "Европа се характеризира с малко по-ниска степен на предприемчивост. Тя не е толкова креативна, а креативността е основното по отношение на технологичните компании. Ако искаме да имаме европейска NVIDIA, нещо много значително трябва да се промени“, коментира финансистът.